Определение № 2950 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Дочев против определение № 245/22.01.2024 г., постановено по адм.д. 792/2023 г. по описа на Административен съд–Русе (АС-Русе), с което е оставена без разглеждане жалбата му, прекратено е производството по делото и е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за обжалване. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение в частта, постановена на основание чл. 159, т. 5 от АПК е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Същите оплаквания, но по различни съображения са наведени и по отношение втората част на обжалваното определение. Иска да бъде отменено изцяло атакуваното определение. Претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която не е страна по делото. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 245/22.01.2024 г., постановено по адм.д. 792/2023 г. по описа на АС-Русе е оставена без разглеждане жалбата на В. Дочев против Заповед № 227/07.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, прекратено е производството по делото и е отхвърлено искането за възстановяване на срока за обжалване. Административният съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК като не са налице предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок. Така постановеното определение е валидно, но частично недопустимо и частично неправилно. Правилно и обосновано от писмените доказателства, представляващи административната преписка, АС-Русе е приел, че на 07.08.2023 г. В. Дочев не е уведомен по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК за оспорената от него заповед, както и че липсва надлежно съобщаване на този акт по някой от другите предвидени в АПК начини. При тези правилни фактически установявания първата инстанция е обосновала незаконосъобразен правен извод относно правното значение на действителното узнаване, че такъв акт е издаден. Поради неправилно приложение на закона е прието за установено, че срокът за обжалване започва да тече от 09.08.2023 г., защото от тази дата има данни, че В. Дочев вече е бил узнал за издаване на атакуваната от него заповед. При тази начална дата и подадената на 07.12.2023 г. жалба е възприета като просрочена дори и в условията на чл. 140, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Възможните начини за съобщаване са детайлно регламентирани в чл. 18а от АПК. Съобщаването на акта е задължение на неговия издател, с което действие едновременно се предоставя възможност на адресатите да узнаят съдържанието на акта, за да упражнят ефективно правото си на жалба и се осигурява стабилизиране на акта в разумен срок. Липсата на съобщаване на акта е причина за обсъжданата от първата инстанция „неопределеност във времето“, а не неупражняването на правото на жалба от страна на адресата на акта. От тази гледна точка „неподаването на жалба“ не е възможно да се възприема като злоупотреба с процесуално право от страна на лице, на което не е съобщен административния акт и за него не е започнал да тече срока за обжалване. В този период от време административният орган разполага с права на отзив, поради което хипотетично адресатът на неблагоприятен административен акт няма интерес да сезира съда, дори и да е узнал неформално за направеното властническо волеизявление, което поради бездействието на администрацията не се стабилизира. Обратно, при липса на надлежно съобщаване, заинтересованите лица имат право на жалба и тя не би била „преждевременно подадена“ независимо, че срокът за оспорване не бил започнал да тече. Следователно подадената на 07.12.2023 г. жалба до АС-Русе не е просрочена, защото е подадена преди оспорената заповед да е съобщена по надлежен ред на В. Дочев. С оглед на тази констатация искането за възстановяване на срока за оспорване се явява безпредметно. Като е достигнал до противоположен правен извод административният съд е постановил частично неправилно определение, което трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество, а в другата му част относно възстановяване на срока за оспорване да бъде обезсилено. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени в зависимост от окончателния изход на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение