Решение № 11152 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2012 г.

Решение № 11152 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано по касационна жалба на Юмер Мехмед Мерт от село Козлец, община Хасково против решение № 4 от 08.02.2012 г., постановено по адм. дело № 719/2011 г. на Административен съд Хасково, в частта му, в която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за разликата между 7 405,30 лева до пълния предявен размер от 9 238 лева, както и претенцията за лихви и разноски по делото. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие"-Хасково, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС -Хасково е образувано по искова молба на Юмер Мехмед Мерт за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 9 238 лева, представляваща брутната му заплата за 10 месеца, за периода от 12.02.2010 г. до 12.12.2010 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение, както и законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2010 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение № 257/08.06.2010 г. на АС-Хасково, постановено по адм. д. № 136/2010 г. е прогласена нищожността на заповед № 26-006/08.02.2010 г. на директора на ОД"Земеделие"-Хасково, с която е било прекратено служебното правоотношение на Мерт от длъжността Началник отдел ОСЗ. Решението на ВАС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение е постановено на 20 юни 2011 г. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, според заключението на която към датата на признаване на уволнението за незаконно - брутното възнаграждение на заеманата от Мерт длъжност е - 923,80 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на възстановяване на Мерт на държавна служба за период от 10 месеца. С оглед на това на касатора е определено обезщетение за период от 10 месеца в размер на 9 238 лева, от която сума е приспаднато във връзка с направено възражение за прихващане- сумата от 1 832,70 лева - получено от Мерт обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно от дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, са приспаднати платените на касаторка обезщетения по чл. 106, ал. 2 т ЗДСл - обезщетение за два месеца, през които държавния служител е останал без работа Това оплакване е неоснователно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл визира право на обезщетение за реално претърпените от държавния служител вреди, предвид което припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с такова получено по чл. 106, ал. 2 от същия закон би довело до неоснователно обогатяване, респ. репариране на една и съща вреда два пъти. По отношение на дължимите се лихви, при произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва върху паричното обезщетение, АС е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и правилно е тълкувал нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя момента, към който се дължи обезщетението поради незаконно уволнение и това е момента на признаването му за незаконно. При липса на изрична покана за изпълнение от страна на касатора деня на забавата по смисъла на чл. 86 от ЗЗД ще се счита датата на завеждане на исковата молба, а това е 10.10.2011. От тази дата следва да бъде присъдена законната лихва върху присъденото обезщетение в полза на касатора, както правилно е постановил първоинстанционния съд.