Определение № 915 от 11.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 793/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по повод подадена частна касационна жалба от „С. срещу Определение № 104 от 09.07.2010 г. по ч.гр.дело № 151/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С него е било потвърдено Определение № 756 от 19.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 779/2010 год. на Бургаския окръжен съд с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу действие на съдебния изпълнител по изп.д. № 20098060400098 на ЧСИ рег.№ 806, изразяващо се в постановление за възлагане на недвижим имот. За да остави жалбата без разглеждане, Б. се е позовал на лимитативните основания по чл.435 ал.3 ГПК. Частната касационна жалба е депозирана в законовия срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима. В производство по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд се произнася с решение, което по силата на изричната норма на чл. 437 ал. 4 предл.2 ГПК не подлежи на обжалване. Когато производството по жалбата е прекратено с определение (както е в конкретния случай), то подлежи на въззивно обжалване. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу такова определение е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен – т.2 на ТР № 3/2005 год. на ОСГК и ОСТК на ВКС, което Тълкувателно решение е запазило значението си и при действието на ГПК-2007 год. Позоваването на касатора на чл.274 ал.3 т.1 ГПК е неуместно, доколкото режимът по обжалване действията на съдебния изпълнител е специален по отношение на общия режим по чл.274 ГПК за обжалване на определенията. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т.о.