Определение № 2274 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2263/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 6 ГПК. С решение № 201/03.12.2024 г. по т. д. № 2263/2022 г. по описа на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, след частична отмяна на решение № 253/23.05.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, е отхвърлен предявеният от М. Н. В. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над 57 000 лв. до присъдените 87 000 лв., т. е. за главница от 30 000 лв. Съгласно определение № 854/14.03.2025 г. по настоящото дело е издаден обратен изпълнителен лист в полза на „Дженерали застраховане“ АД за връщане на сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума е била преведена от длъжника по изп. д. № 97/2022 г. на ЧСИ М. Д. за погасяване на задължение по отменената част от невлязлото в сила въззивно решение № 253/23.05.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. На 05.06.2025 г. по делото е постъпила молба с представени доказателства, че М. Н. В. е превела на „Дженерали застраховане“ АД на 24.01.2025 г. сумата 42 630,25 лв., представляваща недължимо получената част от главницата, ведно с дължими лихви, на основание решението на ВКС № 201/03.12.2024 г. От ответното застрахователно дружество е постъпила нова молба за издаване на обратен изпълнителен лист за осъждане на насрещната страна да заплати законната лихва върху недължимо получената сума от 39 917.46 лв., считано от 22.06.2022 г., когато сума в общ размер от 124 564.24 лв. е била преведена по сметка на ЧСИ М. Д. по изп. д. № 97/2022 г. за погасяване на задължението към М. Н. В. по невлязлото в сила въззивно решение. Настоящият съдебен състав намира, че повторното искане за издаване на обратен изпълнителен лист е неоснователно, доколкото по отношение на главницата от 30 000 лв. и дължимите върху нея лихви до изпълнение на задължението на М. Н. В. за връщането й, осъществено още на 24.01.2025 г., е налице произнасяне с определението на съда от 14.03.2025 г. С повторната молба по чл. 282, ал. 6 ГПК в действителност се иска присъждане на лихви върху лихви, което се преценява като забранено от закона. Следва да се посочи и обстоятелството, че задълженото лице доброволно е върнало недължимо платеното, за което молителят не е уведомил съда, и така е злоупотребил с правата си. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение