Определение № 2731 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2023 г.

Производството е по е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Постъпила е молба от адв. Б. Стоянов, в качеството си на пълномощник на К. Панайотов, [ЕГН], от гр.Пловдив, за изменение на решение № 1119 от 31.01.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 6888/23г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че присъдените в полза на НАП - София разноски по делото е завишен. В молбата се твърди, че материалният интерес по делото е бил 55 274лв., поради което съгласно чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.8,ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи адвокатски хонорар в размер на 3 010лв. При условията на чл.9,ал.2 от същата наредба за изготвяне на касационната жалба се дължи адвокатски хонорар в размер на ¾ или 2 257,50лв., или общо 5 267,10лв. По изложените аргументи и на основание чл.161,ал.1 ДОПК и § 2 ДР ДОПК моли Върховния административен съд да измени решението си в частта му за разноските, като бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на общо на 5 267,10лв. за двете съдебни инстанции, вместо присъдените по 5 071,92лв. за всяка съдебна инстанция с решението. Ответният по молбата директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К. Стоянова взема становище, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Съгласно 248,ал.1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. От данните по делото е видно, че с решение № 1119 от 31.01.2024г. постановено по адм.д. № 6888/23г., Върховния административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение № 1122 от 15.06.2023г. на Административен съд – Пловдив, ХVІІІ-ми състав, постановено по адм.д. № 1845/2022г., като вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на К. Панайотов, [ЕГН] от гр.Пловдив, [улица], против ревизионен акт № Р – 16001621005077 – 091 – 001 от 14.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 261 от 21.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в частта, с която му е определена отговорност по чл.19 ДОПК за задълженията на „СИМПЪЛ СТУДИО“ ЕООД, [ЕИК], за корпоративен данък в размер на 8 566,66лв. главница и лихви в размер на 3 510, 23лв. и за ДДС в общ размер на 28 938,23лв. и лихви за забава в размер на 14 258,91лв. С решението съдът е осъдил К. Панайотов да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 10 586,03 лв. В мотивите на решението е посочено изрично, че тази сума включва юрисконсулско възнаграждение, дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК за всяка съдебна инстанция в размер на 5 071,92лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 442,19лв. заплатена държавна такса. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се навеждат доводи, че посоченият размер на юрисконсулското възнаграждение е неправилно определен, като същият следва да бъде в размер на 3 100лв. за първата съдебна инстанция и 2 257,50лв. за втората съдебна инстанция, или общо 5 267,10лв., а не присъдените общо 10 143,84лв. Искането е неоснователно. Съгласно чл.161,ал.1,изр. Второ ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Обжалваемият интерес по делото действително е 55 274,03лв. корпоративен данък в размер на 8 566,66лв. главница и лихви в размер на 3 510, 23лв. и за ДДС в общ размер на 28 938,23лв. и лихви за забава в размер на 14 258,91лв. Дължимият адвокатски хонорар при такъв размер по силата на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 8 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната редакция,приложима и за двете съдебни инстанции/ за една съдебна инстанция е 5 071,92лв., т.е. колкото е присъдено с решението. Наведеният довод за това, че касационната инстанция е дължимо ¾ от размера на възнаграждението съгласно чл.9,ал.2 от цитираната Наредба № 1, е несъстоятелен. В случая от страна на касатора – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив е осъществена правна защита чрез представяне на писмена защита от главен юрисконсулт К. Стоянова – л.20 и сл. от делото, поради което цитираната разпоредба на чл.9,ал.2 не намира приложение. По изложените мотиви настоящата съдебна инстанция намира, че молбата на К. Панайотов, чрез процесуалния му представител адв.Б. Стоянов, за изменение на решение № 1119 от 31.01.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 6888/23г. в частта му за разноските, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн.чл.248,ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,