Определение № 2125 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2023 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25010834 от 13.03.2023 г. на Г. Д. С. и Д. Х.-С. за отмяна на влязлото в сила решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 11032/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 148435/23.06.2019 г. по гр. д. № 51101/2018 г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от молителите срещу В. Н. Р., в качеството му на управител на ЕС, акцесорен иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 1500 лв. за всеки от тях. Оригиналната молба за отмяна е приложена по гр. д. № 51101/2018 г. на Софийски районен съд. Молителите твърдят, че са предявили срещу В. Н. Р., в качеството му на управител на ЕС, находяща се в [населено място], [улица], два иска: по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които създава пречки на ищците да ползват асансьора в сградата, като включи апартамент № ..... в системата за ползване на асансьорната уредба и активира 3 бр. електронни чипа за задвижване на асансьора, и иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 1500 лв. за всеки от ищците поради незаконното деактивиране на чиповете им за асансьора. Твърдят, че първоначално и двата иска са отхвърлени с решение № 148435/23.06.2019 г. по гр. д. № 51101/2018 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 11032/2019 г. на Софийски градски съд. По подадената от тях касационна жалба е постановено определение № 108 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 3793/2020 г. на ВКС, I-во г.о, с което касационното обжалване е допуснато по главния иск, а жалбата срещу решението по акцесорния иск по чл.45 ЗЗД е оставена без разглеждане заради цената на иска, която е под 5 000 лв. С решение № 20078 от 11.06.2021 г. по същото дело е било обезсилено въззивното решение по главния иск и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане в тази част. При новото разглеждане с решение № 2078 по гр. д. № 7759/2021 г. на Софийски градски съд искът по чл.109 ЗС е бил уважен след отмяна на отхвърлителното решение на първата инстанция. Молителите твърдят, че по този начин се е стигнало до две противоречиви решения по въпроса дали ответникът има основание да отказва достъпа им до асансьора. С решението по чл.109 ЗС е прието, че това е неоснователно действие и ответникът е осъден да го прекрати, а с решението по чл.45 ЗЗД е прието, че действието не представлява деликт. Затова молителите искат отмяна на влязлото в сила решение по чл.45 ЗЗД, като считат,че то е незаконосъобразното от двете решения. Ответникът в производството не е подал отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и има необходимото съдържание, с което е обосновано основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Затова молбата следва да се допусне до разглеждане и да се насрочи в открито съдебно заседание. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,