Определение № 933 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 899/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С.-БГ Е.-С. против определение № 1399/1.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2479/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава разпореждане от 10.05.2011 г. по гр.д. 10563/2009 г. на СГС, с което е върната подадената въззивна жалба, поради невнесена в срок държавна такса. В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че определението на съда е в противоречие с практиката на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Независимо от горното, твърдяното противоречие не е налице. Посочената от частният жалбоподател практика на ВКС касае други въпроси: за определението по чл.267,ал.1 ГПК, за изпълнение на съдебна поръчка по иск за делба, както и за приложението на чл.62,ал.3 ГПК. Същественото в случая е, че продължаването на срока по чл.63 ГПК не се съобщава на страната. Чл.63 ГПК не установява изискване актът на съда по молбата за продължаване на срока да бъде съобщен на страната. С определения от м.март 2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на ВКС-ІІІ г.о., от м.април 2010 г. по ч.т.д. № 304/2010 г. на ВКС-І т.о. и др., е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.