Определение № 280 от 12.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1353/2017 г.

Производството е по чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е по молба вх.№6593/12.06.17г. на [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение №138 от 23.05.2017г. по в.т.д. №160/17г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №40/26.01.2017г. по т.д.№803/15г. на Пловдивски окръжен съд,с което това дружество е осъдено да заплати на [фирма] Пловдив сумата 39 919,97 лв. със законната лихва и разноски. Върховният касационен съд,Търговска колегия, първо отделение намира молбата за процесуално допустима,а по същество – основателна,предвид следните обстоятелства: Срещу решение №138 от 23.05.2017г. по в.т.д. №160/17г. по описа на Апелативен съд Пловдив е подадена касационна жалба вх.№ 4824/12.06.17г. от [фирма]. Касационната жалба е подадена от упълномощен представител, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК с приложено към нея писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и документ за платена държавна такса.По делото е представен платежен документ, с който молителят е наредил да бъде преведено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението на ПОС – 39 919,97 лв. Представена е и служебна бележка от 12.06.2017г., от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяваща постъпване на 09.06.2017г. на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение