Определение № 530 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 460/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 20.05.20010г. по гр.д.№366/2010г. на Софийски АС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на Й., П. и Ц. Т., В. К.,”Флауър таун” ЕООД, “Т.”ЕООД и Е. Т. строй” ООД за отказ да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по същото дело. Жалбоподателите – Й., П. и Ц. Т. и В. К. молят да се отмени обжалваното определение като бъдат освободен от заплащане на държавна такса. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Частните жалбоподатели са поискали да бъдат освободени от внасяне на държавна такси по обжалване на първоинстанционно решение, с което е уважен иск на К. за у. на и. п. от п. д. срещу тях и юридическите лица. С определението в обжалваната му част съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателите от заплащане на държавна такса по делото, тъй като те не са установили наличие на предпоставките за това, а именно липсата на достатъчно средства да я заплатят. От представените доказателства съдът е приел, че по скоро се установява наличие на финансови възможности в достатъчен размер, позволяващ им да заплатят дължимата се държавна такса. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че определението е правилно в обжалваната му част. За да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е необходимо съдът да прецени имущественото състояние, доходите, здравословното състояние, възрастта и други обстоятелства в във всеки отделен случай конкретно, не по общи критерии, а като се вземат предвид представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи. Именно преценката на представяните доказателства не е дала основание частните жалбодатели да бъдат освободени от заплащане на дължимата се държавна такса. Ето защо определението в обжалваната му част следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът