Определение № 7943 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2024 г.
ВАСВторо отделение26.06.2024reporting judge Мариета Милева
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 86 от 10.01.2024 г. постановено по адм. дело № 153/2023 г. на Административен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. М. Т. против определение № 86 от 10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 153/2023г. по описа на Административен съд –Благоевград, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу заповед № АБ - 87/ 10.12.2019 г. на кмета на община Сандански и разрешение за строеж № 133/ 10.12.2019 г. на главния архитект на община Сандански и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като се явява заинтересувано лице в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 3, 4 и т. 5 ЗУТ и е активно легитимиран да оспори заповедта на кмета на община Сандански, с която са одобрени подробен устройствен план – план за застрояване и работен устройствен план, както и разрешението за строеж- части от комплексен проект за инвестиционна инициатива. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците М. К. К. и Г. Г. К. оспорват частната жалба. Молят определението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делотo Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на Д. Т. срещу заповед № АБ-87/10.12.2019 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113 и чл. 150 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП – ПЗ) и работен устройствен план (РУП), част от КПИИ за обект: нова жилищна сграда в УПИ ІV-911, кв. 39 (ПИ с идентификатор 65334.300.911) по плана на гр. Сандански, без да се променя начина и характера на застрояване по действащия план - средно свързано застрояване при плътност до 70% и Кинт до 3.5, в зона „Ц“, със запазване на дълбочината на застройката при калкана с УПИ V и предвидено подземно застрояване в имота по границите с УПИ II и УПИ X и срещу разрешение за строеж № 133/10.12.2019 г. на главния архитект на община Сандански, с което е разрешено да се изгради жилищна сграда със заведение за бързо обслужване в УПИ ІV-911 и прекратява производството по делото. Съдът приема, че жалбоподателят няма качеството на заинтересувано лице, тъй като не попада в нито една от хипотезите по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ и не е активно легитимиран да оспори заповедта на кмета на община Сандански за одобряване на ПУП- ПЗ и РУП. В мотивите е посочено, че жалбоподателят е собственик на УПИ X-899, 900, кв. 39 по плана на гр. Сандански, съседен на имота, предмет на заповедта и с одобрения проект за ПУП- ПЗ и РУП не се предвижда свързано застрояване, не се допускат намалени разстояния, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване за имота на жалбоподателя и не се променя предназначението на имота, за който разработката се отнася. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на административния съд, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване са изведени формално. Доводите на жалбоподателя, че с одобрения проект за ПУП – ПЗ и РУП се предвиждат намалени разстояния към сградите в собствения му имот и се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, както и че се променя предназначението на имота, предмет на плана, фактически не са разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд. Твърденията на оспорващия в този смисъл само са отбелязани и са приети от съда за неоснователни, като в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени съображения, обосноваващи направения извод. В нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съдебния състав не са събрани относимите за преценката за активната легитимация на оспорващия доказателства и делото не е изяснено от фактическа страна в тази част. Указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 1257 /06.02.2023г. по адм. дело № 2942/ 2022г. по описа на ВАС, с което делото е върнато на Административен съд- Благоевград за ново разглеждане, са пренебрегнати напълно от първоинстанционния съдебен състав, като не са събрани доказателства, които да установят дали с оспорената заповед се предвиждат намалени разстояния към имота на жалбоподателя и въвеждат ли се ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ X-899, 900, кв. 39 по плана на гр. Сандански. За изясняване на тези обстоятелства не са събрани доказателства, включително такива, свързани с използване на специални знания, въпреки изричните указания на Върховния административен съд. В този смисъл следва да се посочи, че събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, не дават възможност да се направи категоричен извод дали жалбодателят има качеството на заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като формулата по чл. 32, ал. 2 ЗУТ не е използвана коректно от вещото лице и при неточни изходни данни, защото средното ниво на прилежащия терен към сградите по чл. 32, ал. 2 ЗУТ не е определено съгласно §5, т. 52 от ДР на ЗУТ. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. При разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе и да прецени активната легитимация на оспорващия, като събере необходимите доказателства за изясняване на тези обстоятелства, включително чрез използване на специални знания, в изпълнение на задължителните указания, дадени в решение по адм. дело № 2942/ 2022 г. на Върховния административен съд. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Cited provisions
12- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ
- чл. 32, ал. 2 ЗУТ
- чл. 113
- чл. 131, ал. 1
- чл. 131, ал. 2, т. 3
- чл. 134, ал. 2, т. 6
- чл. 150
- чл. 229
- чл. 5