Определение № 4174 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Д. Вътов, чрез адв. З. Стефанова, с искане за допълване на Определение № 799 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10402/2023 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. Твърди се, че съдът не е присъдил разноски в полза на ответника, представляващи адвокатско възнаграждение, въпреки своевременно отправеното искане обективирано в писмена молба, представеното пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна не ангажира становище по молбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а по същество за основателно по следните съображения: С определението, чието изменение се иска е оставена без разглеждане жалбата на И. Калибацев – и. ф. административен ръководител Председател на Районен съд – Пловдив, против Решение по т.2.2 от протокол № 30 от 26.09.2023 г. по дисциплинарно дело № 6/2021 г. на СК на ВСС, с което не е наложено дисциплинарно наказание на Д. Вътев – съдия в Районен съд – Пловдив.Решаващият състав е приел, че молбата за оттегляне на жалбата е надлежно подадена при условията на чл. 155, ал. 3 от АПК и съдържа ясна воля на подателя й за прекратяване на производството, което изпълнява фактическия състава на чл. 159, т. 8 от АПК В хипотезата на чл. 143, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) АПК законодателят е предвидил присъждане на разноски на ответната страна, когато съдът прекрати производството. Изискването на нормата е ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай адв. Стефанова е осъществявала безплатна правна помощ на ответника в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, като правилото на чл. 38, ал. 2 от закона регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Преди прекратяване на производството по делото са представени пълномощно, съгласно което адв. Стефанова е упълномощена с правото да осъществява процесуално представителство на упълномощителя в съдебното производство по адм. дело № 10402/2023 г. по описа на Шесто отделение на Върховния административен съд. Изрично е посочено, че правата помощ се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и молба за отлагане на съдебното заседание, алтернативно е изложено становище за отхвърляне на подадената жалба като неоснователна и е направено искане за присъждане на разноски. В последната е изразено и искане молбата да се приема и като списък по чл. 80 от ГПК. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 1000 лева (хиляда лева), определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 200 лева ДДС по чл. 8, ал. 3 вр. с параграф 2а от допълнителните разпоредби на Наредбата. С оглед на тези обстоятелства са налице предпоставките за допълване на постановеното прекратително определение в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,