Определение № 116 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 462/2009 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 249 от 17 юли 2009 година, постановено по нчхд № 156/2009 година по описа на Районен съд – гр. Г., председателят на съда е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност съдът да образува състав след постановени самоотводи на съдиите в този съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано по тъжба на Д. К. С. срещу М. Е. и А. Щ. за престъпления по чл. 148, ал. 2 във вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 147 от НК. Видно от съдържанието на тъжбата, местоизвършването на инкриминираното деяние е в гр. Г., където е редакцията на печатното издание, публикувало визираната в тъжбата статия, а това обвързва компетентността на Гоцеделчевския районен съд по правилата на местната подсъдност. От приложените по делото (л. 238 – 242) пет броя определения на съдиите от този съд се установяват постановени от тях самоотводи от разглеждането на делото при позоваване на основанията по чл. 29, ал. 1, б. „в” и ал. 2 от НПК. Без да има възможност да контролира законосъобразността на направените самоотводи и след като местнокомпетентният съд не може да образува състав за разглеждане на делото, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Кюстендилския районен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение