Определение № 9133 от 02.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от Д. Генчева и Д. Генчева, и двете – със съдебен адрес гр. Пловдив, против определение № 1675 от 06.07.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Същите частни жалбоподатели са подали и втора частна жалба срещу определение № 1835 от 28.07.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е уважено искането на кмета на Кметство [населено място] за изменение на определение № 1675 от 06.07.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му за разноските и Д. Генчева и Д. Генчева са осъдени да заплатят на ответника сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 232 от АПК е постъпило възражение от кмета на Кметство [населено място] срещу първата частна жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея определение.

Частните жалби са допустими като предявени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от надлежни страни, за които определенията са неблагоприятни и в срока по чл.230 от АПК.

1. По частната жалба срещу определение № 1675 от 06.07.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Д. Генчева и Д. Генчева против Удостоверение за наследници на Д. Овнаров, бивш жител в [населено място] изх. № 401/22.08.2016 г., издадено от длъжностно лице в служба ГРАО на Кметство [населено място] и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, съдът е развил съображения, че издаването на удостоверение за наследници на починало лице е административна услуга по смисъла на § 8 от АПК. Самото удостоверение е удостоверителен административен акт, издаден на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение след проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 45 от ЗГР, отразен в регистрите на населението по чл. 23 и сл. от ЗГР. Съдът е приел, че съдържанието на този документ с оглед на изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 от АПК подлежи само и единствено на оспорване по административен ред и по аргумент, изведен от чл. 128, ал. 1, т. 9 от АПК, на оспорване по реда на АПК би подлежало само установяване неистинността му. Посочил е, че съдът контролира само законосъобразността на действията на администрацията, а установяването на съществуването или несъществуването на едно правно отношение се осъществява пред гражданския съд по реда на чл. 124 от ГПК.

Определението е правилно, макар и по частично различни от изложените в него съображения.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 81, ал. 2 от АПК и е приел, че съдържанието на удостоверението, което има белезите на удостоверителен документ, може да се оспори само по административен ред. Издаването на удостоверението за наследници, съответно отказът да бъде издадено такова, представляват административна услуга по см. на §8 от ПЗР на АПК. Издаденото при извършването на административната услуга удостоверение за наследници е официален писмен документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, който се ползва с доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност. Волеизявлението на издателя относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния документ, съставляват неговото съдържание, което може да се оспори само по административен ред, а истинността на официален документ, подлежи на установяване чрез предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК. В производството по чл. 125 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо подлежи на установяване както автентичността, така и верността на документа - съставянето му от длъжностно лице в кръга на дадените му правомощия, по установените от специалния закон форма и ред, при което ще бъде потвърдена или отречена придадената му от закона материална доказателствена сила. Оспорване на съдържанието на удостоверителен писмен документ по реда на Дял трети, Глава десета от АПК не е допустимо./ в т.см. и ТР №5 /30.05.2017 г. по т.д. №1/2016г. по описа на ОСС на ВАС, І и ІІ колегии/

Като е оставил без разглеждане жалбата на Д. Генчева и Д. Генчева и е прекратил производството по делото, съдът е постановил правилно като краен резултат определение, което следва да бъде оставено в сила.

2. По частната жалба срещу определение № 1835 от 28.07.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив

С обжалваното определение съдът е уважил искането на кмета на Кметство [населено място] за изменение на определение № 1675 от 06.07.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му за разноските и е осъдил Д. Генчева и Д. Генчева да заплатят на ответника сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

Определението е неправилно.

В хода на първоинстанционното производство кмета на Кметство [населено място], чрез пълномощника си, е представил договор № 26361/06.04.2023 г. за правна защита и съдействие в производството пред АС - Пловдив. В него е уговорено адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., с посочен начин на плащане- по банков път. По делото обаче не са представени доказателства, че сумата е преведена по банков път и плащането е извършено.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да бъдат присъдени. Когато в договора за правна помощ е указано плащане по банков път, извършването на плащането следва да бъде удостоверен с представянето на нарочен банков документ. В конкретния случай не са представени доказателства за реално изплащане на уговорената сума.

С оглед гореизложеното определението на АС - Пловдив, с което е уважено искането на кмета на Кметство [населено място] за изменение на решението в частта му за разноските, следва да бъде отменено като неправилно.

По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение