Определение № 3818 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2792/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение №215 от 27.03.2024 г. по в.ч.гр. д. №55 по описа за 2024 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение №39855 от 7.11.2023 г. по гр. д. №51295 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 167 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли това определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Представителят на Софийския градски съд застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Е. Д. М. е предявил на 25.09.2023 г. срещу Софийския градски съд иск за заплащане на 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.08.2023 г. до 5.09.2023 г. Противоправното поведение на ответника според него се състои в нарушение на правото на ЕС по негова жалба с № 284387 от 28.08.2023 г. с правно основание чл416, ал.8 от НПК, по която съзнателно и целенасочено не се развива производство. Софийският районен съд е констатирал, че ищецът е подал срещу същия ответник сходни искови молби, като най-рано образуваното дело е това под № 51291/2023 г. Има идентитет на страните, на искането, а периодът, за които се претендира присъждането на обезщетение, с оглед принципа за присъждане на генерално/интегрално/ обезщетение за неимуществени вреди, не е индивидуализиращ претенцията белег. Ето защо е прекратил по-късно заведеното дело със същото искане и на същото основание с определение №39855 от 7.11.2023 г. по гр. д. №51295 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 167 състав. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционния прекратителен акт, възприемайки съображенията, че се касае за един и същ правен спор между същите страни и на същото основание. От така изложените мотиви на обжалваното определение не се констатира наличието на бланкетно поддържаното основание- очевидна неправилност. Не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика. В изложението си представителят на частния жалбоподател формулира като проблем, по който следва да се допусне касационно обжалване липсата на идентичност между различните дела, а ищецът в молба вх. № 8866 от 22.05.2024 г. до ВКС сочи, че претендираните в исковите молби обезщетения касаят различни периоди от време. Съставът на ВКС приема, че уточненият въпрос е дали има идентичност на основанието и искането по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК тогава, когато с исковете се претендират суми, представляващи обезщетения за различни периоди. Отговорът на този въпрос в практиката на ВКС/определение № 156 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 1002/2014 г. на IV ГО/ е отрицателен. Няма идентичност, когато с исковете се претендират суми, представляващи обезщетения за различни периоди, поради което производството не може да се прекрати на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Погрешна е тезата на първоинстанционния съд, че принципът за генерално/интегрално/ обезщетение за неимуществени вреди лишава претендирания период от качеството му на индивидуализиращ белег на спорното право. Глобалното определяне на обезщетението за неимуществени вреди означава само, че вече присъдените обезщетения по ЗОДОВ за един и същи период трябва да се вземат предвид, когато се претендира обезщетение за същия период за неимуществени вреди, причинени от други незаконосъобразни деяния на държавни органи. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и да бъде отменено, заедно с потвърденото прекратително определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне за продължаване на процесуалните действия. За да се избегне злоупотребата с право и по преценка на първоинстанционния съд, заведените дела за следващи периоди трябва да бъдат съединени за общо разглеждане или да бъдат спрени до приключване на първото заведено дело, с което ще се установи дали е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение