Определение № 73 от 18.02.2010 г. на ВКС

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 73 София 18.02.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 28/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба /неправилно наречена касационна жалба/ от адв. Н. К. като пълномощник на М. С. К. против определението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 24.11.2009 г. по в.гр.д. № 2764/09 г., с което е прекратено въззивното производство по отношение на следните движими вещи: аплици- 3 бр. бели е 1 бр. бежов, 6 бр. стъклени чаши тип “кристал” за уиски, кристална купа за плодове, 6 бр. чинии за пица, кухненски сервиз от 44 части, завеси 5 бр. кремави на цвят, два черни стола за бар плот- метални с кръгли седалки. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане в тази част от въззивния съд. Ответната страна Г. С. С. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна против определение на въззивен съд, преграждащо по - нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че въззивната жалба в частта й, касаеща посочените по- горе движими вещи е недопустима, тъй като по отношение на тях първоинстанционното производство е било прекратено с определение от 02.07.2009 г., което като необжалвано в срок е влязло в сила. Този извод на въззивният съд е обоснован и законосъобразен и се подкрепя от данните по делото. С определение от 02.07.2009 г., постановено в съдебно заседание в присъствието на пълномощниците на страните, Пловдивският районен съд е прекратил производството по делото в частта за делба на изброените движими вещи поради оттегляне на иска. Това определение е от категорията на визираните в чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Като необжалвано в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, който съобразно правилата за броене на сроковете / чл. 60, ал.4 ГПК/ е изтекъл на 09.07.2009 г., то е влязло в сила към момента на подаване на въззивната жалба – 07.08.2009 г., и е недопустимо правилността му да се проверява от въззивния съд по повод обжалване на постановеното решение по съществото на делото. Затова като е приел, че в частта, с която се атакува като неправилно определението от 02.07.2009 г., въззивната жалба е процесуално недопустима и е прекратил въззивното производство в тази част, Пловдивският окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното съдът