Определение № 45 от 24.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 634/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане от 29.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 3075 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната касационната жалба, подадена от [фирма] срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 1976 от 24.10.2016 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и моли същият да бъде отменен, а делото да бъде върнато на САС за администриране на касационната жалба. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че не са изпълнени в срок дадените указания за отстраняване на нередовнистите по касационната му жалба. В писмено становище от 08.02.2017 г. ответниците по частната жалба Г. С. К. и П. А. Д. молят обжалваното разпореждане на Софийския апелативен съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу съдебен акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следното: За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане от 08.12.2016 г. за представяне на пълномощно на процесуалния представител на дружеството адв.М. за подаване на касационната жалба, както и за внасяне на 30 лв. държавна такса по сметката на ВКС и представяне на документ за това. Според САС дружеството-касационен жалбоподател е изпълнило единствено указанието за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Разпореждането за връщане е неправилно. След дадените указания с разпореждането от 08.12.2016г. /връчено на дружеството на 20.12.2016г./, в дадения му едноседмичен срок, жалбоподателят [фирма] е представил молба с вх.№ 19168 от 27.12.2016 г., с която е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ведно с преписи от цитираната в него съдебна практика, платежно нареждане от 27.12.2016 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на ВКС, в което като основание за плащане е посочено „ДТ за КЖ по В.гр.д.3075 от 2016 г. на САС“, както и заверен препис от пълномощно, с което дружеството упълномощава адв.М. да подаде касационна жалба срещу посоченото въззивно решение, както и да осъществява процесуално представителство по делото пред ВКС. От гореизложеното следва, че дадените указания от въззивния съд във връзка с нередовността на касационната жалба са изпълнени в срок от дружеството- жалбоподател, поради което, на основание чл.101, ал.2 ГПК, касационната жалба следва да се счита за редовна. Ето защо разпореждането за връщането на касационната жалба като нередовна следва да бъде отменено, а делото да се върне на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на тази жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на Първо гражданско отделение