Определение № 60474 от 20.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1831/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СИЕНИТ“ ООД срещу решение № 79/04.03.2020 г. по в. т. д. № 677/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 443/18.07.2019 г. по т. д. № 280/2017 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявения от касатора срещу „АРП“ ООД иск по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 28 909, 86 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие неизпълнение от ответника на поети от него гаранционни задължения по договор за изработка.

В касационната жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон при определяне вида отговорност, чието ангажиране се търси с исковата молба, а именно допуснал е смесване на гаранционната и отговорността за некачествено изпълнение по ЗЗД. Постановеното решение е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства неправилно съдът е направил извод, че констатираните недостатъци не се покриват от гаpанционната отговорност на ответника изпълнител. Сочи се, че представените по делото констативни протоколи и становища от трети лица са противопоставими на изпълнителя и доказват наличието на дефект по извършените работи, както и, че ищецът е уведомил ответника своевременно за всички недостатъци и е поискал да се яви незабавно в обекта за поправянето им, но последният очевидно не е сторил това. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправни и процесуално правни въпроси от значение по делото, а именно:

1. „Когато предмет на иска е обезщетение за повече от едно неизпълнение на облигацията, следва ли да има произнасяне в съдебното решение относно всяко от твърдените неизпълнения?“

2. „Когато основателността на иска зависи от доказването на реализиран сложен фактически състав и съдът установи недоказаност на една от необходимите предпоставки, следва ли в решението да се съдържа произнасяне и по всички останали предпоставки?“

Мотивирано е приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, очевидна неправилност, както и недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а не по предявения такъв, който има своето основание в чл. VI.5 от договора, а не в чл. V.5. Формирано е искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск.

От ответника по касация „АРП“ ООД не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковата претенция е основана на твърдени да са претърпени от „СИЕНИТ“ ООД вреди в резултат неизпълнение на гаранционни задължения от страна на ответника „АРП“ ООД в размер на исковата претенция. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е възприела изцяло установените от Окръжен съд Пловдив факти, а именно, че на 06.11.2009 г. между страните е бил подписан договор, по силата на който ответникът като изпълнител е поел задълженията да изработи, достави и монтира противопожарни врати в обект „Търговски и развлекателен комплекс „Мол Русе“. В клаузата на чл. V.5. „АРП“ ООД е поел гаранционна отговорност за доставените и монтирани от него врати за срок от 5 години, който започва да тече от датата, на която е издадено разрешение за ползване на обекта, или документ от страна на инвеститора за завършване и успешното му предаване. При дефекти в изпълнението възложителят „СИЕНИТ“ ООД е поел задължението да уведоми изпълнителя, който в рамките на 24 часа се е задължил да изпрати свои работници и упълномощен представител, които съвместно с представител на възложителя да установят причината за дефекта и в срок от 3 дни да го отстранят. Уговорено е още в договора, че в случай на неизпълнение от страна на подизпълнителя „АРП“ ООД, което е довело до неизпълнение от страна на „СИЕНИТ“ ООД като главен изпълнител към инвеститора, в резултат на което той е заплатил неустойки или претърпял други имуществени вреди, „АРП“ ООД дължи да възстанови тези вреди. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, извършени след задълбочен анализ на събраните по делото писмени, гласни доказателства и такива, събрани чрез експертни заключения, че по делото ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта констатираните дефекти по вратите в „Мол Русе“ да са резултат от некачествено изпълнение на ответното дружество. Въззивният състав е анализирал възраженията на ищеца относно допуснатото от първоинстанционния съд смесване на гаранционна отговорност с тази за некачествено изпълнение по ЗЗД и е стигнал до извод, че това възражение е неоснователно, доколкото дружеството в исковата молба се е позовало именно на задължението „АРП“ ООД да носи гаранционна отговорност в петгодишен срок от приключване на строителните работи и получаване на разрешение за ползване на сградата. Въззивната инстанция е направила разграничение между двата вида отговорност и е отговорила на всички останали възражения, релевирани от ищеца във въззивната му жалба, като е отрекла съществуването на задължение в тежест на ответника да носи отговорност за всякакви дефекти, извън гаранционната си отговорност, както и, че тя следва да бъде ангажирана при спазване на уговорения в договора механизъм, а именно след уведомяване и съвместна констатация на дефектите да започва течението на срок за изпълнение. За да достигне до този извод, решаващият състав е приел за обективна неоспорената от страните и изслушана в рамките на първоинстанционното производство техническа експертиза.

Не са налице твърдените от касатора основания, обосноваващи директен и факултативен достъп до касация.

Твърденията за недопустимост на въззивното решение са изцяло голословни, тъй като и двете предходни инстанции са се произнесли, изцяло спазвайки принципа, залегнал в чл. 6 от ГПК, а именно, че предметът на иска се определя от ищеца. Той е този, който очертава чрез своите фактически твърдения заявеното за съдебна защита материално право. В случая в исковата молба много ясно е посочено, че се търси обезщетение за вреди, настъпили за ищеца поради ангажиране на собствената му отговорност в качеството на главен изпълнител на обект „Мол Русе“ за вреди от дефектирали врати, монтирани от ответника като подизпълнител, и съдът се е произнесъл именно по така заявената претенция. Какъв е характерът на отговорността /дали гаранционна или по ЗЗД/, която ответникът носи спрямо ищеца, е без значение, релевантно в случая е, че е налице договорно задължение за репариране на имуществените вреди, причинени на ищеца, от заплащане на обезщетение в полза на инвеститора вследствие дефекти, проявили се във времето по отношение на изработените, доставените и монтирани от ответника противопожарни врати. Искът има своето основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и при такава квалификация въззивният съд е постановил своето решение. При изпълнение на служебното си задължение да следи за наличие на порока недопустимост на въззивните решения настоящият състав след проверка счита, че не са налице други основания, водещи до наличието й, поради което приема постановеното от Апелативен съд Пловдив решение за допустимо.

Въведеното само с посочване разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК основание за директен достъп до касационен контрол – очевидна неправилност - не се установява от настоящата инстанция. Многократно касационният съд е имал случай да посочи кога едно решение страда от пророка „очевидна неправилност“, регламентирана в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и, че тя следва да бъде категорично разграничавана от основанията за незаконосъобразност, посочени в чл. 281, ал. 3 ГПК. В случая при преглед на въззивното решение не се установява наличие на твърдения порок, а следва извод, че касаторът всъщност претендира проверка на въззивното решение поради твърдяна от него обикновена неправилност.

Въпросите, обуславящи достъп до факултативен касационен контрол, нямат характеристиката на правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обуславящи изхода на спора. Това е така, защото те не кореспондират с мотивите на въззивното решение дотолкова, доколкото съдът не се е произнасял относно неизпълнение на повече от едно договорно задължение. Отделно от това, решаващият мотив на състава да потвърди решението на Окръжен съд Пловдив е липса на доказателства, които да установяват, че смяната на противопожарните врати в Мол Русе с нови се е наложила именно поради наличие на техни дефекти, за което да бъде ангажирана отговорността на ответника. Останалите доводи, изложени в решението, не касаят ангажиране отговорността на ответника като техен доставчик, а моментът, от който започва да тече срок за изпълнение на твърдяното да съществува негово задължение за отстраняване на дефектите, т. е. касаят не съществуването, а падежа на задължението му. Този мотив е съпътстващ, но не и ключов за разрешаване на спора. Съдът не е изследвал и причините, поради които ищецът е платил стойността на доставените и монтирани от трети лица нови врати. Счел е, че релевантният за спора факт е, че тази смяна не е доказано да е обусловена от дефекти на вратите, за което отговорност носи ответника като техен изпълнител, а е възможно да се дължи на неправилната им експлоатация. Съдът се е произнесъл по заявената от ищеца претенция за неизпълнение на твърдяното да е възникнало негово задължение да заплати сума в размер на 28 909, 86 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие заплатена от ищеца цена за изработване и монтаж на нови противопожарни врати в „Мол Русе“. При тези мотиви се налага извод, че не е налице общия селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснен с цитираното по – горе Тълкувателно решение – да имат характера на правни и да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. Следва да бъде посочено и, че въпросите по своята същност представляват несъгласие с изводите на въззивната инстанция и обуславят проверка правилността на решението, която не може да бъде осъществена в производството по чл. 288 ГПК. При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждане на посочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да бъде изяснено, че касаторът не е изложил ясни и обосновани доводи коя правна норма счита, че се нуждае от тълкуване поради липса на създадена практика по приложението й, или пък счита за необходима нуждата от осъвременяване на практика по приложението на такава норма. Формалното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обуслови достъп до касация.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. II и предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС