Решение № 2501 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2015 г.
ВАСVIII отделение28.02.2017reporting judge Василка Шаламанова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386/20.10.2015 г., постановено по адм. д. № 304/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т.. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП, да заплати на Фондация "М. - утре", ЕИК *********, разноски за касационната инстанция в размер на 2 000/две хиляди/ лева. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 2501 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/- гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 386/20.10.2015 г., постановено по адм. д. № 304/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т., в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-12-1401886-091-01/13.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 158/06.04.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП"- В. Т. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанция. Ответникът по касационната жалба Фондация "М. - утре" чрез процесуалния си представител адв. Костадинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната му част е отменен РА № Р-12-1401886-091-01/13.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 158/06.04.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП"- В. Т. при ЦУ на НАП, в частта с която за ревизираните данъчни периоди от 31.01.2014 г. до 30.06.2014 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 40 308,60 лв. по фактури издадени от "Мойра" ООД, "Монт 7 Холдинг" ООД и "ЗАК аутдор" ООД и начислените лихви. В останалата част решението като необжалваемо е влязло в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени РА, в частта с която за ревизираните данъчни периоди от 31.01.2014 г. до 30.06.2014 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 40 308,60 лв. по фактури издадени от "Мойра" ООД, "Монт 7 Холдинг" ООД и "ЗАК аутдор" ООД и начислените лихви първостепенния съд е приел, че Фондация "М. - утре" е бенефициент по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № 156/01.02.2013 г. по проект "Регионална кампания на територията на С. Б. за повишаване информираността на обществото по отношение на продуктите от рибарство и аквакултура". Чл. 5 от договора регламентира, че разходите за ДДС са недопустими, с изключение на невъзстановимия ДДС. Чрез сключване на договори за обществена поръчка с изпълнители: "Мойра" ООД, "Монт 7 Холдинг" ООД, "ЗАК аутдор" ООД, ЕТ "Х.-Г. С." и "Прима" АД фондацията превъзлага извършването на различни видове рекламни дейности по проекта. Във връзка с предоставените на фондацията услуги за различни видове рекламни дейности от страна на доставчиците "Мойра" ООД, "Монт 7 Холдинг" ООД, "ЗАК аутдор" ООД, ЕТ "Х.-Г. С." и "Прима" АД са издадени съответните фактури. За извършените по тези договори доставки на стоки и услуги, съконтрагентите на ЮЛ с нестопанска цел са издали 23 броя фактури, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит общо в размер на 43 215.37 лв. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че проекта е изпълнен, респективно, че сключените договори са изпълнени, както и че е налице реално изпълнение на извършените по тях доставки и услуги. Безспорно по делото е било и обстоятелството, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, както и това, че данъкът по тях е начислен законосъобразно. Спорен е бил въпросът, по отношение на жалбоподателя налице ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, а именно стоките и услугите, предмет на доставките използвани ли са за извършвани от жалбоподателя последващи облагаеми доставки. Прието е, че от осъществената стопанска дейност РЛ е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. Прието е от съда, че от страна на жалбоподателя са представени доказателства оферти, сочещи извършването на конкретни облагаеми доставки с придобитите от него в изпълнение на проекта стоки и услуги и свързването им с неговата независима икономическа дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Въз основа на установената фактическа обстановка в съответствие със съдопроизводствените правила по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Фондация "М.-утре" е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ, регистрирана по ЗДДС, считано от 23.01.2014 г. по избор на лицето. Основният спорен момент е свързан с използването за облагаеми доставки на получените стоки и услуги по фактурите, издадени от "Мойра" ООД, "Монт 7 Холдинг" ООД, "ЗАК аутдор" ООД, т. е. налице ли са предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на касатора по процесните фактури. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по фактури, издадени от "Мойра" ООД, "Монт 7 Холдинг" ООД, "ЗАК аутдор" ООД. Данъчният орган е приел, че фондацията е използвала закупените стоки и получените услуги за извършването на дейност, която не е "независима икономическа дейност", с получените стоки и услуги не се извършват последващи облагаеми доставки в рамките на независимата икономическа дейност и за платеният данък не възниква основание да бъде приспаднат. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Административният съд правилно е приел, че в случая са представени убедителни доказателства, че получените стоки и услуги по процесните фактури са свързани (предназначени) с извършването на облагаеми доставки, както и че извършваната дейност по договор може да се определи като независима икономическа дейност. С оглед на това е обоснован извода, че процесните стоки и услуги са свързани и се ползват в икономическата дейност на лицето, с оглед на което за лицето е налице основание правото на приспадане на платения данък. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните. След извършена справка в счетоводството на РЛ е установено, че през месеците 09, 10, 11 и 12.2014 г. РЛ е извършил облагаеми доставки по фактури, издадени към "Ф. И." ООД по договор от 28.02.2014 г. Фактурите са включени в съответните месечни дневници за продажби и месечна СД. За проверявания период са спазени изискванията на ЗСч и приложимия счетоводен стандарт, както и че получателят е извършил плащания по издадените фактури. Правилно е прието, че от осъществената стопанска дейност през месеците 09, 10, 11 и 12.2014 г. Фондация "М.- утре" е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. От страна на фондацията са представени множество доказателства-оферти, изготвени от РЛ за извършване на реклама, изпратени до множество търговци, вкл. и до "Фиш инвест" ООД, договор за реклама сключен между "Фиш инвест" ООД и фондацията, допълнително споразумение, медия план, отчет за извършена реклама за месеците от март до ноември 2014 г., сертификати за излъчване на рекламни клипове, сертификати за излъчени радиосъобщения в ефира на радио ХОТ ФМ, които сочат на извършването на конкретни облагаеми доставки с придобитите от него в изпълнение на проекта стоки и услуги и свързването им с неговата независима икономическа дейност. Поради това обоснован се явява извода на първостепенния съд, че доставените на жалбоподателя стоки и услуги, по силата на сключения от него договор по който е бенефициент са предназначени за последващо извършване на облагаеми доставки. Предвид гореизложеното, решението на административния съд се явява правилно, постановено в съответствие на материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. Разноски: С оглед изхода на спора на Фондация "М. - утре" като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв.