Определение № 849 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К.О.”Р.”гр.С. З. с председател М. С. чрез пълномощник адв.В. В. срещу определение № 483 от 8.01.12г. по ч.гр.дело № 491/12г.на състав на І г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна частна жалба вх.№ 7563 от 25.07.12г.срещу определение № 269 от 11.07.12г.по гр.дело № 130//12г.на ВКС,ІІ г.о.,поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с определение № 302 от 25.09.12г., с което е изменено постановеното по това дело определение № 263 от 24.04.12г.в частта за разноските. Излагат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. В писмен отговор ответникът по жалбата ОС на ТПК С. З. счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че частната жалба е недопустима като подадена срещу съдебен акт,който не подлежи на обжалване. Законосъобразно съставът на І г.о.на ВКС е приел,че постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 263 от 24.04.12г.по гр.дело № 130/12г.на ВКС,ІІ г.о.не подлежи на обжалване и съответно не подлежи на обжалване и постановеното от същия състав определение № 269 от 24.04.12г.за изменението му в частта за разноските.Правилно е приложена разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК,която е изрична и не се нуждае от тълкуване. По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.