Определение № 6360 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И. против определение от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело № 690/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което жалбата на същите против заповед № 18-11501 от 16.10.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Стара Загора, за изменение в КККР на гр. Казанлък, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР – схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.5990.1.7 и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.5990.1.1, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост и молят за отмяната му. Ответникът – началникът на Служба по геодезия картография и кадастър – гр. Стара Загора в писмено становище, оспорва частната жалба на С. Г. И. и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – ЕТ „С.Ж. – МТС Комерсиал“ не изразява становище по частните жалби. Ответниците – С. Ц. П. и А. Ц. П. не изразяват становище по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото съдът излага съображения, че за оспорващите липсва правен интерес от обжалването. Приема, че жалбоподателите не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, имащи право да обжалват изменението на КККР. Сочи, че този правен извод не се променя и от твърдението, че е налице правен интерес от оспорването, тъй като след учредяване на правото на строеж върху сградата от техния праводател, в полза на последния е учредено вещно право на строеж за два апартамента, находящи се на трети етаж, ведно с две избени помещения, доколкото изрично е налице твърдение от самите жалбоподатели, че тези избени помещения не са изградени, което се потвърждава от приложена по делото обяснителна записка и удостоверение. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата и прекратява производството по дело. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателите са наследници на М. К. И., която съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том І, дело № 97/1992 г. си запазва правото на строеж върху продадения имот - дворно място, находящо се в гр. Казанлък, с площ 385 кв. м., пл. № 5990, кв.182 в идеална част, съответна на две жилища – апартаменти по 120 кв. м. всяко, ведно с две избени помещения, които ще придобие в собственост на третия етаж от масивна четириетажна сграда – блок, която ще се построи. С акт за узаконяване № 8/26.02.2004 г. на основание § 184 от ПЗР на ЗУТ е узаконена жилищна сграда с обекти на КОО със застроена площ 317,65 кв. м., състояща се от подземен, І, ІІ, ІІІ и ІV етажи, съгласно одобрения инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, в УПИ V-5990, кв.182А по плана на гр. Казанлък, собственост на Ц. И. П., Община Казанлък, ЕТ „С. Ж. – МТС -Комерсиал“, Т. Д. К., Т. С. И. и С. Г. И.. Представено е удостоверение за завършеност на сграда в груб строеж № 119/02.03.2023 г. на наследниците на М. К. И. на строеж ІV категория: ІV етаж на коти +7,61 и +8,10 м., представляващ част от жилищна сграда с обекти на КОО с идентификатор 35167.502.5990.1, със застроена площ от 317,65 кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор 35167.502.5990 по КККР на гр. Казанлък, представляващ УПИ V5990, кв.182 А по плана на гр. Казанлък. По повод молба на жалбоподателя С. И. до Община Казанлък е издадено удостоверение, изх. № 190/16.05.2023 г. от „Балканинвест“ ЕООД, с което се удостоверява, че самостоятелен обект в сграда с КОО с идентификатор 35167.502.5990.1.4, находящ се на ІV етаж на сграда с идентификатор 35167.502.5990.1, собственост на наследниците на М. К. И. е изграден в груб строеж на кота +7.61 и +8.10, с принадлежащите към него две избени помещения по нот. акт – с неуточнено местонахождение и неизградени към настоящия момент, заедно с припадащите се 17.02 % ид. ч. от общите части на сградата. В жалбата се твърди, че нанасянето на самостоятелния обект на ниво 1 е на мястото на избените помещения, посочени в нотариалния акт. С оспорената заповед е нанесен нов обект в КК – схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.5990.1.7 с предназначение – „за търговска дейност“ разположен на две нива - партер и сутерен съответно на ниво 1 и – 1. При тези данни изводът на съда, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването е незаконосъобразен. Независимо дали избените помещения са построени, то жалбоподателите в качеството им на наследници на М. И., която е носител на вещно право на строеж върху имота, част от което са и избените помещения, са заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, а именно носителите на други вещни права върху недвижимия имот. Фактът дали избените помещения са построени и подлежат ли на нанасяне в КК и КР е въпрос по съществото на спора, а не по допустимост на обжалването. Ето защо обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,