Определение № 161 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2010 г.

Производство по чл. 307, ал.1 във вр. с чл. 304 ГПК. Делото е образувано по молби на В. Р. Т. и С. Г. З., двете от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 212 от 09.04.2010г. на С. районен съд по гр.д. № 3408/2009г., с което на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на И. Т. З. и Т. И. Т., че Е. М. М., Е. М. М. и С. Х. С. са собственици на 400 кв.м. в източната част на поземлен имот с идентификатор № 67338.418.223 по кадастралната карта на[населено място],целия с площ 1444кв.м., както и че е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г., като посочената площ е отразена като част от имот с идентификатор № 67338.418.233, собственост на Т. Т. и И. З.. С решението са определени и границите между имотите съгласно скица – неразделна част от решението. Молителката В. Т. е съпруга на ответника по иска Т. И. Т. и твърди, че имотът, предмет на спора, представлява съпружеска имуществена общност досежно притежаваната от съпруга й 1/2 ид.ч., тъй като същата е придобита по време на брака. С оглед на това молителката счита, че е обвързана от решението, без да е била конституирана в процеса и да е участвала в производството по делото. Поради това моли за отмяна на решението. Представя доказателства за сключване на брака[населено място] Т.. Молителката С. Г. З. е съпруга на ответника И. Т. З.. Тя също поддържа, че притежаваната от съпруга й ½ ид.ч. от спорния имот е придобита по време на брака им, а тя не е участвала в процеса. Представя доказателства за сключване на брака и претендира отмяна на решението. Ответниците по молбата – ищци в процеса С. Х. С., Е. М. М. и Е. М. М. не са взели становище. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Молителките се позовават на разпоредбата на чл. 303, ал.1,т.5 ГПК, но молбата им следва да се квалифицира като такава по чл. 304 ГПК. Те са трети лица, неучаствали в производството и правото им да искат отмяна произтича от обвързаността им от решението съгласно чл. 216, ал.2 ГПК, тъй като е решен въпрос за собственост относно недвижим имот, който има статут на съпружеска имуществена общност. Молбите са подадени преди изтичане на тримесечен срок от влизане на решението в сила, без да има данни кога молителките са узнали за него. Поради това молбите следва да се считат за допустими. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.