Определение № 7600 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. (Б. С. С.), чрез пълномощника му адвокат П. Велчев, против определение № 4572/15.04.2026 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 257/2023 г., в частта, в която е върнато искането му (озаглавено „жалба“) с вх. № 1284/16.01.2026г. по описа на Върховен административен съд, за отмяна на влязло в сила определение № 9589/13.10.2025 г. на Върховен административен съд постановено по адм. дело № 9860/2025 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Конкретните оплаквания са, че съдът не е изложил мотиви относно отказа за освобождаване от заплащане на държавна такса, въпреки изложените от молителя доводи, че няма финансова възможност да заплати държавна такса за искането по чл. 239 и сл. от АПК, няма финансова възможност да се сдобие, респективно да представи писмени доказателства по чл. 83, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, не притежава личен документ, ЕГН или личен номер на чужденец. Искането е за отмяна на определението. Обжалваното определение е постановено преди връчване на препис от искането за отмяна на другата страна, поради което и на основание чл. 160, ал. 1 АПК препис от частната жалба не е връчен на ответника за становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт по чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 242, ал.1 АПК, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С определението в обжалваната част първоинстанционният съд е върнал искане (озаглавено „жалба“) с вх. № 1284/16.01.2026г. по описа на Върховен административен съд, подадено от Б. С. (Б. С. С.), за отмяна на влязло в сила определение № 9589/13.10.2025 г. на тричленен състав на Върховен административен съд постановено по адм. дело № 9860/2025 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 241 във връзка с чл. 213, т. 3 и чл. 242а от АПК и въпреки многократно дадените указания, нередовността не е отстранена в определения от съда срок. В мотивите си съдът е посочил, че с разпореждане № 3655/24.03.2026 г. по адм. дело № 257/2023 г. е оставил без уважение молбата на искателя с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15.34 евро и е дал указание, трето по ред, за внасяне на дължимата държавна такса в 7 – дневен срок от съобщението. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на искателя на 01.04.2026 г. В определения срок, който изтича на 08.04.2026 г. – четвъртък присъствен ден, указанията не са изпълнени и нередовността не е отстранена, а напротив с уточняваща молба от 08.04.2026 г. е посочено, че няма да бъде внесена. Определението е неправилно постановено. По силата на чл. 242, ал.1 от АПК проверката за редовност и допустимост на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт се извършва от първоинстанционния съд по реда на чл. 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася и по исканията за освобождаване от държавна такса. В чл. 213а, ал. 7 АПК е предвидено, че актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба. Освобождаването на молителя от внасяне на държавна такса за производството по отмяна е преюдициално за дължимостта й по чл. 213, т. 3 във връзка с чл. 241 от АПК. Поради това и преценката за редовност на искането за отмяна на влязъл в сила акт се извършва след влизане в сила на съдебния акт, с който се отказва освобождаване от държавна такса. (в този смисъл определение № 7030 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2023 г., I о. и цитираната в него съдебна практика). В конкретния случай с разпореждане № 3655/24.03.2026 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане от държавна такса и със същото разпореждане е дал указания и срок за внасяне на дължимата държавна такса. В разпореждането не е указано на страната, че отказът за освобождаване от държавна такса подлежи на обжалване съгласно чл. 213а, ал. 7 АПК. В съобщението до молителя, връчено му на 01.04.2026 г. се съдържат указания, че разпореждането може да бъде обжалвано в 7-дневен срок, както е посочено в него. В разпореждането изрично е посочено, че не подлежи на обжалване. Поради това към момента на постановяване на обжалваното определение от 15.04.2026 г. за връщане на искането за отмяна, срокът за обжалване на разпореждане № 3655/24.03.2026 г. в частта, в която е оставено без уважение искането на молителя за освобождаване от държавна такса, не е започнал да тече и разпореждането в тази част не е влязло в сила. При тези факти, следва да се приеме, че неправилно и в нарушение на чл. 213а, ал.1 във връзка с чл. 242, ал.1 АПК, първоинстанционният съд е приел, че искането за отмяна не отговаря на изискването по чл. 213, т. 3 във връзка с чл. 241 АПК.) Преценката за редовност по чл. 242 АПК може да бъде извършена едва след влизане в сила на отказа за освобождаване от държавна такса. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на действията по проверка редовността на искането за отмяна по реда на чл. 242 АПК, като на молителя се дадат указания и срок за обжалване на разпореждане № 3655/24.03.2026 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата му от 24.02.2026 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по отмяна на основание чл. 213а, ал. 7 АПК. Преценката за редовност на искането за отмяна следва да се извърши след приключване на производството по обжалване на посоченото разпореждане, респективно след влизане в сила на отказа за освобождаване от държавна такса и след като на молителя е предоставена нова възможност и срок да внесе дължимата държавна такса от 15.34 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,