Определение № 626 от 08.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2460/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. В. В., против определение № 567 от 03.07.2017 г. по в.гр.д. № 1201/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], заявява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд – Стара Загора е допълнил определение № 449 от 23.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 1201/2017 г., като е осъдил настоящия жалбоподател да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 75 лв., представляващи направените разноски по делото пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че с постановеното по делото определение от 23.05.2017 г., е била уважена въззивната жалба на [фирма], [населено място] и тъй като е било направено искане за присъждане на разноски в жалбата, то последното се явява основателно, и следва да се извърши допълване на определението в частта за разноските. Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е определение постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК обжалваемостта на това определение е предпоставена от обжалваемостта на акта, който се допълва, респ. изменя в частта му за разноските. В случая състав на Старозагорски окръжен съд с определението, предмет на допълване в частта му за разноските, е отменил разпореждане на частен съдебен изпълнител, с което е върната жалбата на [фирма], [населено място] против постановление за приемане разноски в изпълнителното производство и е върнал делото на ЧСИ за администриране на жалбата. Този акт не подлежи на инстанционен контрол.Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по тълкувателно дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и в него окръжният съд действа като контролно - отменителна, а не като въззивна инстанция. Предвид характера на производството актът, с който окръжният съд се произнася по съществото на подадена жалба срещу действия на съдебния изпълнител, е окончателен и не подлежи на обжалване. Последващ инстанционен контрол върху акта на окръжния съд, постановен в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител, е възможен и допустим само в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо. С оглед изложеното и предвид необжалваемостта на определението във връзка, с чието допълване, в частта на разноските е постановен обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт по чл.248, ал.1 ГПК, се налага извод за това, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение