Определение № 101 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 4/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] –[населено място] срещу определение № 731 от 26.10.2010 г. по ч.т. дело № 653/2010 г. на Върховния касационен съд, ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същото дружество срещу определение № 229/16.06.2010г. на С. окръжен съд. С него е потвърдено определението на С. районен съд от 17.03.2010г. по гр.дело №4418/2009г., с което в полза на ответниците по делото – физически лица са присъдени разноски от 900 лв. Отказът на ВКС, ТК да разгледа частната касационна жалба на жалбоподателя е мотивиран с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК – не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Правят се доводи, че направеното искане за редуциране на адвокатското възнаграждение не съставлява част от обжалваемия интерес по делото. Ответниците по частната жалба в писмен отговор считат частната жалба за неоснователна. Правят искане за присъждане на разноски. Представят пълномощно и договор за правна защита и съдействие за заплатен на процесуалния им представител адв. П. адвокатски хонорар от 300 лв. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира частната жалба за неоснователна. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая предмет на настоящото производство е присъждане на разноски в размер на 900 лв. Следователно обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, както правилно е приел състава на ВКС, ТК в обжалваното определение. Допустимостта на обжалване, в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК се преценява с оглед на обжалваемия за частният жалбоподател интерес, а не с оглед на предмета на обжалване. В този смисъл са определение № 332 от 31.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 161/2010 г., IV г. о., ГК, определение № 447 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010 г., IV г. о., ГК, определение № 463 от 15.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1684/2008 г., I г. о., ГК и др. С оглед на изхода от касационното обжалване на ответниците ще следва да се присъдят разноски 300 лв. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ТК приема, че обжалваното определение е съобразено със закона, поради което ще следва да бъде потвърдено, затова