Определение № 590 от 09.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 565/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение09.11.2009reporting judge Жива Декова

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. Х. Б. срещу определението от 26.08.2009г. по ч.гр.д. №1942/2009г. на Софийски апелативен съд ПРЕКРАТЯВА касационното производство. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. Б., чрез пълномощника си адв. В, срещу определението от 26.08.2009г. по ч.гр.д. №1942/2009г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено определение от 22.04.2009г. по гр.д. №1972/2009г. на Софийски градски съд, е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение по чл.389 от ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение. С обжалваното определение въззивният съд след отмяна на определението на първоинстанционния съд, е оставил без уважение молбата на Н. Х. Б. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу Д. Н. Т.- Б. частичен иск за сумата 20000евро, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент в гр. С.. Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Cited provisions

5