Решение № 76 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15715/2014 г.

Решение № 76 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15715/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "ФВЕ РОГОЗЕН ЕООД" гр. София против решение № 5980 от 13.10.2014 г., постановено по адм. д. № 9880 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността на касационната жалба. Представя доказателства за приети компенсаторни мерки по чл. 32, ал. 4 от Закона за енергетиката. Представителят на Върховната административна прокуратура оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град, сезиран с иск, предявен на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 392 132.53 лв. за периода 18.09.2012 г. - 30.06.2013 г., в резултат на отменен от съда индивидуален административен акт - Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел II, т. 2., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски. Съдът е приел, че не са налице основанията, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти. Фактическата обстановка не се оспорва и поради забраната за фактически установявания пред касационната инстанция съгл. Чл. 220 АПК, настоящата инстанция следва да възприеме същата така както е възприета и от първоинстнационния съд, без да е необходимо да се възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установените факти съдът е направил обоснован извод, че заплатените за достъп до мрежата суми не следва да се приемат за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Задължението за заплащане на такса за осъществен достъп до електроразпределителната мрежа не произтича пряко от отменения административен акт, както се твърди в жалбата, а от наличното законово задължение за заплащане на такава и въз основа на договор, както е прието в обжалваното решение. Осъществяването на достъп до електроразпределителната мрежа се осъществява срещу заплащане на цена и при условия определени с наредба - § 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като към процесния период тази цена се определя по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, приета с ПМС № 35/2004 г. . Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Нова - ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., производителите на електрическа енерги са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които следва да се уредят правата и задълженията на страните относно диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителните услуги. За изпълнението на това задължение е определен срок с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в който срок задължението не е изпълнено от жалбоподателя и електроразпределителното дружество. Уреждането на отношенията между производителите и електроразпределителните дружества, свързани с достъп до мрежата със сделка произтича и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЕ, като редът, условията и съотношението на цените се определят с правилата за търговия с електрическа енергия, в случая с Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн. ДВ бр. 64/2010 г., отменени считано от 26.07.2013 г. С тези правила са определени страните по договорите на пазара на електрическа енергия, както и задължения за сключването им, включително и за договор за достъп - Глава трета от правилата. Следователно правоотношенията по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа между производителите и електропреносните и електроразпределителните дружества са договорни, като споровете относно изпълнението или неизпълнението им не могат да обосноват приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това, че един от елементите на договорните отношения, а именно цената, подлежи на регулация произтича от характера на уредените със ЗЕ обществени правоотношения и е пряко свързано с целите на същия закон, като тази регулация не промяна характера на правоотношенията между търговските участници на електроенергийния пазар. Наличното неизпълнение на законовите задължения от жалбоподателя и електроразпределителното дружество, като участници на електроенергийния пазар, съответно извършено заплащане по определени от регулатора цени без установени по делото писмени договорни отношения, а само налични фактически такива не води до ангажиране на отговорността на регулаторния орган. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че с решението на ДКЕВР, от отмяната на което се основават претендираните вреди, съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ определя условията за достъп до сключването на договор, при неизпълнението на задълженията на производителите на електрическа енергия и операторите на мрежи за сключване на договор в срок. Искането на електроразпределителните дружества, включително на "ЕВН България Електроразпределение" до ДКЕВР е за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, които да действат до определяне на окончателни такива и се основава на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Съответно с отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени исканите временни цени за достъп, считано от 18.09.2012 г., именно при приложението на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ - поради забавянето на операторите на преносните и разпределителните мрежи при определяне на цените за достъп, съответно при прието неизпълнение на § 179, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗЕ. Така определените временни цени съставляват едно от условията за достъп, нямат съдържанието на договора по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и не могат да го заместят. С приемане на решението е налице необходимата предпоставка за сключване на договор по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, а именно частта от него, която подлежи на регулация. По делото не се твърди, не се и установява поведение на производителя и електроразпределителното дружество за сключване на такъв. Независимо от това използването от тях на определените цени не променя характера на отношенията им като търговски субекти, участващи на електроенергийния пазар. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, когато определените от регулатора в последствие окончателни цени се отклоняват от временни такива се следва решение от него за определяне на подходящи компенсаторни мерки. Следователно Законът за енергетиката, като специален закон, предвижда специален ред по който да се търсят и компенсират причинени вреди на участниците в електроенергийния пазар при приложението на чл. 32, ал. 4 от него, а съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ този закон не се прилага когато има специален начин на обезщетение, предвиден в закон или указ. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.