Определение № 640 от 19.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. Стоянова срещу Определение № 10676 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело № 293/2023 г. по описа на Административен съд - София град с искане за отмяната му като неправилно. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 3 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на В. Стоянова, срещу Определение № 3531 от 24.04.2023 г. постановено по адм. дело № 293/2023 г. по описа на Административен съд - София град. За да постанови този резултат съдът е приел, че подадената частна жалба против Определение № 3531 от 24.04.2023 г. постановено по адм. дело № 293/2023 г. по описа на Административен съд - София град е недопустима, тъй като е просрочена. Счел е, че посоченото определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Стоянова срещу Решение № Ж-683/01.12.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и е прекратено производството по делото, е станало известно на жалбоподателя на 29.04.2023 г., когато от неин имейл адрес е изпратила на имейл адрес на съдебния деловодител текстово съобщение, а частната жалба срещу него е подадена на 04.10.2023 г. - няколко месеца след изтичане на 7-дневния срок, посочен в чл. 230 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е приел, че за Определение № 3531 от 24.04.2023 г. В. Стоянова е надлежно уведомена на 29.04.2023 г. По делото липсват данни, жалбоподателят да е уведомила съда, че желае съобщенията да й бъдат изпращани по електронен път, на посочен от нея електронен адрес, каквото е изискването на чл. 137, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 4 АПК. Поради тази причина за съда е налице задължение да уведомява жалбоподателя на посочения от нея по делото адрес - в случая домашния адрес на лицето в гр. София посочен на лист 36 от първоинстанционното дело. За да се приеме, че едно съобщение е редовно връчено по електронен път, е необходимо да има приложени доказателства, че електронният адрес позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване (чл. 18, ал. 4, т. 2 АПК) или най-малкото да има изрично потвърждаване от страна на получателя, че е получил електронното съобщение. В случая липсват доказателства, че електронният адрес позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване. Липсва и потвърждаване на получаването от адресата. При така установеното не може да се приеме, че Стоянова е надлежно уведомена за определението на съда, поради което предвиденият срок за обжалване в чл. 230 АПК не е изтекъл и жалбата е допустима. По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на административния съд за извършване на необходимите действия по администриране на частната жалба на В. Стоянова. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение