Определение № 584 от 21.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 484/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2195/7.ІV.2011 г. на [фирма]-гр. С. с посочен по делото съдебен адрес в С., подадена против определение № 105 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІV-ти с-в, от 18.І.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1025/2010 г., с което е била оставена без уважение ЧЖ на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане на Смолянския ОС от 16.VІ.2010 г. по т. д. № 144/09 г.: за връщане, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, на въззивната жалба на д-вото с вх. № 2770/15.VІ.2010 г. срещу постановено по същото търговско дело решение № 32/23.ІV.2010 г. Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че по процесуалноправния въпрос „за надлежното уведомяване на участваща в процеса страна”, Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а и този правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация В. К. К. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на [фирма]-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Търговецът частен касатор не е посочил конкретни актове на ВКС в подкрепа на тезата си, че по релевирания от него процесуалноправен въпрос налице било приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В останалата част на изложението му към жалбата се преповтарят оплакванията за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, което обаче не може да се отъждествява с основание за допустимост на касационния контрол. В заключение, частният касатор не се позовава на неяснота, непълнота или противоречия в редакцията на процесуалните разпоредби „относно уведомяването на страна, участваща в процеса” по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, какъвто е бил процесния случай. Ето защо и по съображения, основаващи се на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от [фирма]-гр. С. въззивно определение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение