Определение № 1127 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Николова Г. от[населено място], срещу решение от 04.11.2010г., постановено по гр.д.№254/2009г. на Окръжен съд - Разград, за потвърждаване на решение от 11.06.2009г., постановено по гр.д.№383/2008г. на Районен съд - Разград в частта, с която е осъдена да заплати на Р. А. Д. и Г. Й. П. по 1408,99лв., представляващи стойността на ПКБ, получени по наследство от Р. Д. В., съобразно наследствените им права. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата Р. А. Д. и Г. Й. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на М. Николова Г. да заплати на Р. А. Д. и Г. Й. П. по 1408,99лв., представляващи стойността на ПКБ, получени по наследство от Р. Д. В., съобразно наследствените им права. Пропускът формираната воля на съда да се отрази в диспозитива подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът М. Николова Г., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросът: може ли във въззивната инстанция да се отстранят нередовностите на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В правомощието на решаващият състав, в качеството му на въззивен съд е да проведе производство по чл. 129 ГПК, при констатирана нередовност на исковата молба. Разрешенията, дадени с т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение