Определение от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2023 г.

Производството е по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Главното производство по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ХИМТЕКС“ ООД, чрез пълномощник адв. Макавеев, против решение № 848 от 14.09.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-472/2023г. С това решение е оставена без уважение жалбата на „ХИМТЕКС“ ООД против решение № D23987579 от 29.05.2023 г. на управителя на "ВиК" ЕООД-град Стара Загора за определяне на изпълнител в процедура по вид "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на течен хлор и натриев хипохлорит за нуждите на "В и К" ЕООД, гр. Стара Загора", по обособена позиция № 2: "Доставка на натриев хипохлорит", открита с решение № F317393 от 03.02.2023 г. на възложителя. По делото е постъпило искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, подадено от „ХИМТЕКС“ ООД, чрез пълномощник адв. Макавеев, в което са формулирани следните въпроси: 1.) С оглед разпоредбите на чл. 17, чл. 22, чл. 89, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. считат ли се разрешенията за предоставяне на пазара на биоциди, конкретно на биоцида „натриев хипохлорит", издадени по реда на националното законодателство на държава - членка на ЕС (в случая по реда на чл. 14 от ЗЗВВХВС), за издадени в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 г. ? Съгласно релевантните разпоредби на Регламент (ЕС) № 528/2012 г., следва ли да се считат тези разрешения за автоматично отменени след изтичане на преходния период, в случаите, в които оценката на активните вещества по реда на Регламента не е приключила, или те запазват действието си до изричната им отмяна от компетентния орган съгласно националното законодателство? 2.) С оглед разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г., при какви условия може едно лице да се ползва от заявление за паралелно взаимно признаване, подадено от друго лице, при условие, че ползващото се лице е посочено в заявлението? Може ли да се счита, че когато едно лице е посочено в заявление за паралелно взаимно признаване на друго лице, то заявлението е подадено от името на това (първото) лице по смисъла на чл. 17? 3.) Ако се приеме, че при подадено в 3-годишен срок от одобряване на последното активно вещество заявление, биоцидите за които вече има издадени разрешения по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, остават действащи в 3-годишен преходен период след одобряване на последното активно вещество на този биоцид, съгласно чл. 89, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012, с оглед разпоредбата на чл. 17 и на чл. 89 от Регламент 528, има ли разлика в правното положение на лицата, които са подали разрешения за паралелно взаимно признаване лично и тези, за които такива заявления са подадени от трети лица? Има ли разлика за преценката дали е изтекъл преходният 3-годишен период по отношение на това дали заявлението е подадено лично от лицето, което ще предоставя на пазара биоцида, или от трето лице? Съществува ли основание лицата, които се ползват от заявления за паралелно взаимно признаване, подадени от трети лица, да бъдат третирани различно от лицата, които са подали заявления за паралелно взаимно признаване от свое име, по отношение на предлагането на биоцида в преходния период? 4.) Следва ли изискването определен биоцид да има разрешение за употреба да бъде определено като изискване за „годност" съгл. чл. 58 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (респективно чл. 60 ЗОП) или следва да се постави като изискване за изпълнение на поръчката? По делото са постъпили становища от ответниците – управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Стара Загора, чрез пълномощник адв. Петров, и от „КОНТИНВЕСТ“ ООД, чрез пълномощник адв. Симеонов, в които са развити подробни аргументи за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване, поради което се моли същото да бъде оставено без уважение. Настоящият състав, като съобрази поставените въпроси до СЕС, както и фактите по спора, и предвид задълженията, установени в практика на Съда /виж СЕС, решение от 06.10.2021 г. Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, C-561/19, ECLI:EU:C:2021:799/, намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение поради следните причини: Съгласно чл. 628 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. В съответствие с разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Основните функции на преюдициалното производство се изразяват в няколко насоки, а именно гарантиране единното прилагане на правото на ЕС, развитие на правото на ЕС и обезпечаване на неговото върховенство и осигуряване на допълнително средство за правна защита на засегнатите субекти. СЕС е имал възможност да се произнесе по тълкуване на съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 267 ДФЕС, като нееднократно е изразил позицията, че целта на това производство е да се предотвратят различията в тълкуването на съюзното право. (Виж Решение от 16.10.1974 г. по делото Rheinmuhlen, 166/73, Rec. p. ЗЗ). Производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, е ключов елемент в правораздавателната система в Европейски съюз, което с установяването между Съда и юрисдикциите на държавите членки на диалог между съдии има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което дава възможност да се осигури неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и присъщия на това право характер, установен по силата на Договорите /вж. СЕС, становище 2/13 от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 176 и цитираната съдебна практика/. От постоянната съдебна практика следва, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящи пред тях спорове /вж. СЕС, определения от 8 септември 2011 г., Abdallah, C-144/11, непубликувано, EU:C:2011:565, т. 9 и цитираната съдебна практика, от 19 март 2015 г., Andre, C-23/15, непубликувано, EU:C:2015:194, т. 4 и цитираната съдебна практика и решение от 6 октомври 2015 г., Capoda Import-Export, C-354/14, EU:C:2015:658, т. 23/. За да възникне необходимост и съответно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, за тази юрисдикция следва да е налице съмнение относно тълкуването и действието на европейските разпоредби, относими към конкретното правоотношение, обект на съдебния контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00/. Според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /за справка - решение от 04.10.2018 г. на СЕС по дело С-416/2017, Европейска комисия срещу Република Франция, решение от 06.10.1982 г. на СЕС по дело 283/81, CLIFIT, решение от 09.09.2015 г. на СЕС по дело С-160/14, Ferreira da Silva e Brito, решение от 28.07.2016 г. на СЕС по дело С-379/15, Association france Nature Environnement, и др./. Когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС /виж СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT / Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335/. Отчитайки така посоченото, настоящата инстанция приема, че се намира в хипотеза именно на достатъчно ясна разпоредба, поради следното: По своето естество, въпросите на които се търси отговор от касационния жалбоподател, могат да бъдат обобщени до това, каква юридическа сила имат издаваните разрешения от националните органи, какъв е правният статут на трето лице, което е подало заявление за разрешение, и накрая, разрешението за употреба какъв вид изискване е при кандидатстване по обществена поръчка. Първоначално следва да бъде посочено, че в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди текст от значение за ЕИП, OB L 167, 27.6.2012г., стр. 1—123 /по-долу Регламента или Регламент № 528/2012/, който се прилага от 1 септември 2013 г., се определят правилата за пускането на пазара и употребата на биоциди. Както следва от член 1, параграф 1 от посочения Регламент, във връзка със съображение 3 от него, целта му е да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда, а разпоредбите му се основават на принципа на предпазливост, чиято цел е да се защити здравето на хората, здравето на животните, както и околната среда. Съгласно редакцията на чл. 3, ал. 1, б. „а” от Регламента, биоцид означава вещество или смес във формата, в която се доставя на потребителите, което е съставено от, съдържа или генерира едно или повече активни вещества, чието предназначение е унищожаване, възпиране, обезвреждане, предотвратяване на действието или оказване по друг начин на контролиращо въздействие върху всякакви вредни организми чрез средства, различни от чисто физическите или механични действия; вещество или смес, генерирано от вещества или смеси, които не попадат в обхвата на първо тире и чието предназначение е унищожаване, възпиране, обезвреждане, предотвратяване на действието или оказване по друг начин на контролиращо въздействие върху всякакви вредни организми чрез средства, различни от чисто физическите или механични действия. От друга страна „активно вещество“ означава вещество или микроорганизъм, оказващ въздействие върху или срещу вредни организми, съгласно предвидено в чл. 3, ал. 1, б. „в” от Регламента. По отношение на валидността на разрешенията за пускане на пазара на биоцид, издавани от националните органи, следва да се вземат предвид заключенията, обективирани в Доклад от 28.05.2018 г. (СОМ) 2018, 342 final) на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на разрешението на Съюза за биоциди в съответствие с чл. 42, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди обвързват нарастващият брой на подадени заявления с крайния срок за подаване на заявления за разрешение за продукти, който в съответствие с чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 отговаря на датата на одобрение на съответното (ите) активно (и) вещество (а), съдържащо (и) се в биоцида. В чл. 89, § 3 се предвиждат общо 3 години за разрешаване на съществуващи биоциди съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012. Предвид горното, датата на одобряване на активното вещество е датата, до която е следвало да бъдат подадени заявления за разрешаване или паралелно взаимно признаване не по-късно от датата на одобряване на активното(ите) вещество (а) от заявителите, които желаят да кандидатстват за разрешаване или за паралелно взаимно признаване на биоциди от този продуктов тип, които не съдържат друго активно вещество освен съществуващи активни вещества. Тригодишният срок за издаване, изменяне или отмяна на разрешенията за биоциди от този продуктов тип, съдържащи това активно вещество, който започва да тече след решението за одобряване на определено активно вещество за конкретен продуктов тип, като при липса на подадено заявление за разрешение води до необходимостта да се отмени разрешение за пускане на пазара на биоцида /в този смисъл Решение № 8643 от 26.06.2018 г. постановено по адм. дело № 1562/2018 г., по описа на ВАС; Решение № 14444 от 23.11.2018 г. постановено по адм. дело № 4724/2018 г., по описа на ВАС, Решение № 2759 от 25.02.2019 г. постановено по адм. дело № 11390/2017 г., по описа на ВАС; Решение № 14641 от 31.10.2019 г. постановено по адм. дело № 4257/2019 г., по описа на ВАС; Решение № 9140 от 8.07.2020 г. постановено по адм. дело № 2634/2020 г., по описа на ВАС/. По силата на чл. 89, § 2 от Регламент /ЕС/ 528/2012 всяка държава – членка може да продължи да прилага своята действаща система за предоставяне на даден биоцид на пазара или използването му до три години след датата на одобряване на последното от активните вещества на този биоцид. В съответствие със своите национални правила заинтересованата държава – членка може да разреши предоставянето на пазара или използването на своя територия само на биоцид, който съдържа само съществуващи активни вещества, които: са оценени съгласно Регламент № 1451/2007 на Комисията, но все още на се одобрени за този продуктов тип или в момента се оценяват съгласно Регламент /ЕО/ 1451/2007, но все още не са одобрени за този продуктов тип /Решение № 1092 от 19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3937/2019 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с Решение № 14863 от 1.12.2020 г., постановено по адм. дело № 8023/2020 г. по описа на ВАС/. В случай че предлаганият от участника продукт е произведен в друга държава членка на ЕС, той трябва да представи документ доказващ, че този продукт е преминал през процедура за паралелно взаимно признаване (NA-MRP) съгласно чл. 32 на Регламент ЕС № 528/2012 относно предоставянето на пазара и употреба на биоциди /виж Решение № 4664 от 17.05.2022 г. постановено по адм. дело № 2330/2022 г., по описа на ВАС/. В чл. 95 от Регламента ("Преходни мерки относно достъпа до досието на активното вещество") е указано, че в ЕСНА се води списък на всички активни вещества и всички вещества, генериращи активно вещество, за които е представено досие, отговарящо на съответните изисквания. За всяко съответно вещество списъкът включва и всички лица, представили такова досие или представили досие пред Агенцията. Съгласно чл. 95, § 2, считано от 1 септември 2015 г. биоцид, състоящ се от, съдържащ или генериращ съответно вещество, включено в посочения в § 1 списък, не се предоставя на пазара, освен ако доставчикът на веществото или доставчикът на биоцида е включен в списъка, посочен в § 1 за продуктовия(те) тип(ове), към който/които спада продуктът. С § 32 от ПЗР към ЗИД ЗЗВВХВС е въведено правилото, че издадените до влизане в сила на закона разрешения за пускане на пазара на биоциди по реда на отменения чл. 19 г, ал. 1 от ЗЗВВХВС запазват своята валидност до изтичане на срока, за който са издадени, при спазване на условията за разрешаване. По отношение на разрешенията, които не са издадени по реда на отменения чл. 19 г, ал. 1 от ЗЗВВХВС, е поставено изискването лицата, които ги притежават, да подадат в Министерството на здравеопазването в едномесечен срок документи, доказващи, че доставчикът на активните вещества или доставчикът на биоцида е включен в списъка на Европейската агенция по химикали по чл. 95