Определение № 10351 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2024 г.

Производство, образувано по молба от 01.08.2024г. на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя адв. Демерджиев, с която се иска изменение и допълнение на влязлото в сила Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), осмо отделение, в частта му за разноските, като се „обезсили диспозитива“, с който е отменено Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд (АС) Пловдив само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Евентуално се иска да бъде оставено в сила Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд Пловдив в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение и да се присъдят на Адвокатското дружество деловодни разноски за касационната инстанция по адм.д.№ 2292/2024г. по описа на ВАС плюс ДДС. Евентуално в молбата се твърди, че би могло да се приеме, че касационното решение на ВАС в отменителната му част има характер на определение, поради което молбата има характер на частна жалба, по която се иска отмяна на това определение и постановяване на ново, с което бъде оставено в сила първоинстанционното решение на АС Пловдив в частта за разноските. В молбата се излагат подробни аргументи за неправилност на посочената част от решението на ВАС и се иска допълването му с присъждане на разноски за касационното производство. Накрая, в молбата е формулирано особено искане за отвод на съдебния състав, защото той е формирал становище по въпроса за разноските в първоинстанционното производство, като се иска разпределянето на молбата на друг състав, който не би бил пристрастен при произнасянето по нея. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк.Дамянова, оспорва молбата в писмено становище от 12.09.2024г. Поддържа, че молбата за изменение или отмяна на решението на ВАС в отменителната му част е неоснователна. Поддържа становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата, по която е образувано производството, изложеното в нея и съобрази становищата на страните, намира молбата частично процесуално недопустима, а в останалата част допустима и основателна, поради следното: С Решение № 2406 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1572/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по жалба на Й. К. Т. от гр.Съединение, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001620007892-091-001 от 02.08.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 573 от 04.11.2021 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно установена спрямо Й. К. Т. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК отговорност за задължения за периода 2015 г. до 30.04.2016 г. на „Алмус Бус“ ЕООД, за корпоративен данък, за данък върху добавената стойност, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, ДЗПО - ППФ, за ДЗПО - УПФ, за ЗО в общ размер на 310 624.39 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 176 661.74 лв. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на Й. К. Т., разноски по делото в общо размер на 2 110 лв. за три съдебни инстанции, както и в полза на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в размер на 86 907.60 лв. за три съдебни инстанции. С Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, по касационна жалба на ДДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е отменено Решение № 2406 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1572/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част. В касационното производство, в което е постановено Решение №8899 от 17.07.2024г., по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, в писмения отговор по касационната жалба на г-н Т., подаден чрез адв. Демерджиев, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за това производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ със седалище в Пловдив. Това искане е повторено от адв.Демерджиев в откритото съдебно заседание пред касационния съд на 12.06.2024г., когато е представен и списък на разноските. По това искане липсва произнасяне с касационното решение. По особеното искане за отвод на съдебния състав: Искането е неоснователно. В него не се конкретизира основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, субсидиарно приложимо на основание чл.144 АПК. Не съществуват никакви обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдебния състав. Такова основание в производството по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК за допълване на касационното решение на ВАС в частта за разноските не е произнасянето по въпроса за правилността на присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата с първоинстанционното решение поради разликата в предмета на двете производства. Не е налице и основание за отвод по чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Това е така, защото специалната разпоредба на чл.248, ал.1 ГПК посочва като компетентен да допълни или измени постановено решение в частта за разноските именно съдът, постановил решението. По допустимостта на молбата: 1.Молбата е процесуално недопустима относно искането за отмяна на частта на Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, с която по касационната жалба на ДДОДОП Пловдив е отменено Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд (АС) Пловдив само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. С тази част на молбата, на практика се иска изменение на част от касационното съдебно решение, което на основание чл.246 ГПК вр. чл.144 АПК не може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд. Изключението от това правило, регламентирано в чл.248 ГПК се отнася за частта на решението за разноските, присъдени или неприсъдени със самото решение, чието изменение или допълнение се иска в тази част. Несподелимо е разбирането на молителя, че обсъжданата отменителна част на касационното решение има характер на определение, защото тя е част от касационен съдебен акт по същество, с който касационният съд се произнася окончателно по правилността на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските. За това молбата за „обезсилвана на диспозитива“ в Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, с който е отменено Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд (АС) Пловдив само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, евентуално за оставяне в сила на Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд Пловдив в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и производството в тази част да се прекрати. 2.Молбата е процесуално допустима в останалата й част, с която на основание чл.248 от ГПК се иска допълване на Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, в частта на разноските като се присъдят на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ деловодни разноски за касационната инстанция плюс ДДС. В тази част молбата е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК за подлежащ на допълване съдебен акт. По съществото на молбата в допустимата й част: В касационното производство, в което е постановено Решение №8899 от 17.07.2024г., по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, в писмения отговор по касационната жалба на г-н Т., подаден чрез адв. Демерджиев, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за това производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ със седалище в Пловдив. Към искането са представени договор за правна защита и съдействие между ответника по касационната жалба и адвокатското дружество, в който е вписано посоченото правно основание за безплатна защита, пълномощно на адвокатското дружество и пълномощно за преупълномощаване на адв.Демерджиев. Това искане е повторено от адв.Демерджиев в откритото съдебно заседание пред касационния съд на 12.06.2024г., когато е представен и списък на разноските. По това искане липсва произнасяне с касационното решение, чието допълване се иска. Ответникът по искането и по молбата от 01.08.2024г. – ДДОДОП не оспорва наличието на основание за защита по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Намира само, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да е под минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по съображения, свързани с мотивите на постановеното Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22г. Искането за допълване на решението е основателно, с оглед изхода на делото в касационната инстанция. При материален интерес 487 286,13лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение за тази инстанция по Наредба №1 е 24 141,45лв., към които следва да се прибавят и 4 828,20лв. ДДС, поради доказаната регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. Неоснователно е възражението на ДДОДОП за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за касационната инстанция: От мотивите на решение от 25 януари 2024г. на СЕС по дело С-438/22г., а и от тези на по-рано постановеното Решение от 23 ноември 2017г. по съединени дела С-427/ и С-428/16, не следва, че такова възражение е автоматично основателно, когато определеното адвокатско възнаграждение е на или над минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В мотивите на посочените решения на СЕС ясно е казано, че националният съд е този, „който следва да прецени в крайна сметка дали с оглед на всички релевантни обстоятелства, характеризиращи случая, както и на икономическия и правен контекст, в който той се вписва, споразумението за разноските има за своя цел ограничаването на конкуренцията.“ Това в още по-голяма степен се отнася за случай като настоящия, в който не става дума за споразумение между клиент и адвокат/ адвокатско дружество, относно адвокатски хонорар на или над минимума по Наредба №1, а за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. В този случай присъденото от съда адвокатско възнаграждение следва да отговаря на фактическата и правна сложност на извършената от адвоката работа. В настоящия случай става дума за адвокатска защита на физическо лице - ответник по касационната жалба във второ касационно производство по повод на първоинстанционно решение, чийто предмет е законосъобразността на ревизионен акт, с който е ангажирана отговорност на лицето по чл.19 ДОПК, при два фактически състава по алинея първа и по алинея втора на разпоредбата и при значителен материален интерес. Всичко това, наред с обема на събраните доказателства и извършените процесуални действия, които следва да бъдат преценени, обосновава присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокатското дружество, представлявано от адв. Демерджиев за касационното производство по настоящето дело в размер на 40 000лв., които НАП следва да заплати на дружеството като разноски за тази инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение