Решение № 4970 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16297/2013 г.

Решение № 4970 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16297/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна срещу решение № 2692 от 30.10.2013 г. по адм. д. № 2331/2013 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 и 2 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Красен Георгиев Пендов от гр. Варна, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното решение Административен съд - Варна е отменил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-014/6.02.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-011/29.05.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна в частта, с която на Красен Георгиев Пендов са установени задължения за данък ПС за 2011 и 2012 г. в общ размер на 2175.60 лв. и лихви в размер на 210.02 лв., изчислени към 6.02.13 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че Красен Георгиев Пендов е декларирал с декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) придобиване на лек автомобил марка "BMW X5" с рег. № В 2000 РМ, шаси № WBAFF0280LJ14085 и двигател № 23996882306D5, съгласно приложения към нея договор за покупко-продажба и свидетелство за регистрация на МПС, част I. Видно от постановление за прекратяване на следствие от 30.12.10 г. на прокурор при Ангустовската Районна прокуратура е прекратено следствието срещу Красен Георгиев Пендов относно процесния автомобил с идентификационен номер на автомобила WBAFF0280LJ14085, нанесен повторно върху заводския идентификационен номер на автомобила WBAFF01040L215464, като в постановлението е прието за установено, че автомобилът е откраднат от Александър Едуардович Аксенов в нощта на 6 срещу 7 август 2009 г. от улицата до хотел "Sunset Resort" в гр. Поморие, като е имал рег. № А 72 88 КР. Установено е също така, че документите на автомобила на името на Красен Георгиев Пендов са оригинални, както и че идентификационният номер на автомобила е фалшифициран чрез отстраняване на заводския номер VIN чрез метод на механична обработка от шестия до седемнадесетия знак и поставяне на вторични знаци на тяхно място чрез незаводски метод. Според решаващия съд, фактът, че е извършена интервенция върху идентификационния номер, поставен на автомобила от производителя е установен в проведеното следствие от властите на Република Полша, а документите на автомобила са изпратени на ОД на МВР още през декември 2011 г. по служебен път и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е следвало служебно да бъде прекратена регистрацията на автомобила, за който е установено, че бил с подправен идентификационен номер. Именно и за това регистрацията на автомобила е била прекратена, съгласно отбелязването на свидетелството му за регистрация, считано от 10.06.2013 г. с отбелязване - откраднато МПС. В мотивите на съдебния акт е посочено, че независимо от това, че автомобилът е бил регистриран по съответния ред през 2009 г., при установените обстоятелства е била налице необходимост от прекратяване на регистрацията, съответно промяна на същата, тъй като регистрацията включва идентификацията на превозното средство, а в случая лицето на когото е била извършена регистрацията не е представило документ за собственост на автомобила с идентификационния номер, поставен от производителя. Административен съд - Варна е посочил също така, че действително в случая прекратяването на регистрацията - основание за недължимост на ДПС по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е извършена през 2013 г., но предвид установеното, че автомобилът (както и свидетелствата за регистрация на автомобила) е иззет от Красен Георгиев Пендов през 2010 г. и документите са изпратени по служебен път до компетентните органи в страната още през 2011 г. и с оглед целта на чл. 54 и 58 ЗМДТ, следва да се приеме, че Красен Георгиев Пендов не дължи данък върху превозното средство за 2011 и 2012 г. Според първоинстанционния съд анализът на визираните в чл. 54 и 58 ЗМДТ състави налага извода, че с изземване на автомобила и предвид установеното, че идентификационният му номер, поставен от производителя е подправен целта на посочените разпоредби - да се освободи, съответно да не дължи лицето данък ПС е изпълнена. Решението е неправилно. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство и пътен данък са публични общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства (чл. 53 от ЗМДТ) по постоянния им адрес - чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Установяването на този местен данък следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД въз основа на подадена от задълженото лице декларация. От друга страна, съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. От посочените разпоредби следва, че законодателят е обвързал възникването на данъчно задължение от момента на регистрация и дължимост на това задължение до прекратяването на регистрацията. Начинът на прекратяване на регистрацията в звената на "Пътна полиция" е посочен в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 ) и може да се осъществи с писмено заявление от собственика (т. 1) и служебно (т. 2). В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на 10.06.2013 г. - обстоятелство, което не се оспорва от страните. Това е и релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, поради което изводите на Административен съд - Варна относно това дали е следвало да се регистрира процесният автомобил, дали и кога е следвало да се прекрати регистрацията, както и че Красен Георгиев Пендов не дължи данък върху превозното средство за 2011 и 2012 г., са неправилни. На плоскостта на изложеното, Административен съд - Варна е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал. Оспореното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отхвърляне на жалбата на Красен Георгиев Пендов срещу срещу АУЗД № МД-АУ-014/6.02.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-011/29.05.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна в частта, с която на лицето са установени задължения за данък ПС за 2011 и 2012 г. в общ размер на 2175.60 лв. и лихви в размер на 210.02 лв. С оглед изхода на делото в полза на Дирекция "Местни данъци" при община Варна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение