Определение № 407 от 04.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 383/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. П. срещу определение №123 от 25.05.2011г. по ч.гр.д.№712/2011г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., с което е оставена без разглеждане молбата за допълване на определение №20 от 07.01.2011г. по делото, в частта за разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на С. Г. П. за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на насрещната страна. Прието е, че молбата е подадена след преклузивния едномесечен срок, тъй като определението, чието допълване се иска е постановено на 07.01.20011г., когато е влязло в сила като необжалваемо, а молбата за допълването му в частта за разноските е депозирана на 23.02.2011г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на определението поради това, че не е получил препис от определението, чието допълване се иска. Срокът, в който страната може да иска допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, има за начален момент постановяването на акта, в случаите като настоящия, когато съдебният акт е необжалваем. По изложените съображения, правилно с обжалваното определение е прието, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално недопустима като просрочена, поради което е оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение