Определение № 392 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 337/2010 г.

Производството по реда на чл.274,ал.2 вр.чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. А.,[населено място], срещу определение от 23.04.2010г. по гр.д.№ 354/2008г. на Окръжен съд-Монтана, с което заедно с ЖСК „Я. 3” е осъдена да заплати на Н. П. Н. и С. П. Н. разноските, направени по делото пред първа и втора инстанция в размер на 730,50 лева. Сочи се, че молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, е била подадена след изтичане на срока по чл.248 ГПК, поради което е недопустима. Ответниците по частната жалба Н. П. Н. и С. П. Н. я оспорват в писмено становище. ВКС, състав на ІІ г.о. констатира, че частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, поради следното: С решение от 04.06.2009г., постановено по гр.д.№354/2008г. на Окръжен съд – Монтана, е уважен предявеният от Н. П. Н. и С. П. Н. срещу ЖСК „Я. 3” и В. Г. А.,[населено място], иск с правно основание чл.108 ЗС вр.чл.38а З. по отношение на подробно описан апартамент. На 22.06.2009г. с молба вх.№А-1039 ищците са поискали да се постанови определение по реда на чл.248 ГПК и им се присъдят направените по делото разноски. С определение от 02.12.2009г. по гр.д.№1076/2009г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на В. А.. Въззивното решение не е обжалвано от Н. П. Н. и С. П. Н.. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането е направено своевременно и по делото са доказани претендираните разноски. Въззивното решение е постановено след влизане в сила на ГПК/ДВ,бр.59/2007г./ и молбата за изменението му в частта за разноските като постъпила след влизане в сила на новия процесуален закон следва да се разглежда по реда на чл.248 ГПК. Непрецизното посочване на законовия текст - чл.192,ал.4ГПК /отм./, не рефлектира върху законосъобразността на акта, тъй като е проведена процедурата по чл.248 ГПК. Спазен е и едномесечният срок за изменение или допълване на въззивното решение в частта за разноските, когато не се обжалва самото решение. Фактически невярно е твърдението на жалбоподателката, че молбата е подадена на 21.01.2010г., тъй като видно от въззивното дело -л.31, тя е постъпила още на 22.06.2009г. Оттук следва да се прпиеме, че едномесечният срок е спазен. Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. На ответниците по частната жалба следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 100 лева – договор за правна защита № 0037227/03.07.2010г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.