Определение № 2533 от 07.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 764/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 1231 от 29.10.2025г. по в.гр.д. № 1894/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 20.03.2024г. по гр.д. № 10997/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от банката срещу Ц. Г. Н. и И. Ч. В. – Н. искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане, при условията на солидарност, на суми по Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 13225 от 04.10.2006г. – 62 687. 29 евро главница, със законната лихва от датата на исковата молба (08.09.2021г.) до окончателното плащане; 2 761. 66 евро изтекла лихва за времето от 10.10.2020г. до 06.09.2021г.; 6 320. 06 евро договорна възнаградителна лихва за времето от 12.10.2020г. до 09.06.2021г.; 85. 72 евро застраховки за периода от 15.01.2021г. до 06.09.2021г.; 379. 20 лева нотариални разноски за периода от 12.02.2021г. до 06.09.2021г. и 35 лева такси за периода от 08.11.2020г. до 06.09.2021г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. По отношение на процесния кредит не са приложими нормите на ЗПК, в чл. 23 от който се среща понятието „чиста стойност“. Налице е разпоредбата на чл. 39 от ЗКНИП, която урежда нищожността на такъв договор, но законът е приет през 2016г. и няма обратно действие. В случая дори при наличие на неравноправни клаузи банковата сделка е изпълняема. Нищожността на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката – кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка. Също според изложеното в жалбата липсват пълни и изчерпателни мотиви към решението. От въззивния съд не е обсъдено по същество нито едно доказателство, събрано в хода на съдебното дирене пред първа инстанция, което е било и основното оплакване във въззивната жалба. Аргументите на въззивния съд, според касатора, не кореспондират с конкретната фактическа обстановка.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с актовете на съда на Европейския съюз – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи, възражения и оспорвания, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и мотивира крайния си съдебен акт с констатациите по относимостта на доказателствата и основателността на направените оплаквания във въззивната жалба?

Касаторът се позовава на решение № 145 от 07.01.2019г. по гр.д. № 811/2018г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 12 от 11.02.2022г. по гр.д. № 2032/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 13 от 24.02.2022г. по гр.д. № 2906/2021г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 30 от 18.03.2021г. по гр.д. № 1555/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 11 от 14.01.2015г. по т.д. № 1838/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които на въпроса е отговорено утвърдително.

2.) Може ли договор за банков кредит да не бъде приложен между страните и кредитополучателите да дължат само чистата стойност на кредита, ако в договора са налице отделни клаузи, които са зачетени за неравноправни, но те не засягат основния предмет на договора, и са налице допълнителни споразумения, в които има клаузи за прибавяне на изтекли лихви към главницата?

3.) При констатирана неравноправност на отделна клауза в подписан между страните анекс може ли съдът да реши спора само съобразно останалата част от анекса и евентуално относимите клаузи от първоначалния договор?

4.) При констатирана неравноправност на отделни клаузи в договора, които не засягат неговия основен предмет, може ли да се приложи същият с цел постигане на равнопоставеност между страните, ако клаузите, които характеризират основните задължения на страните по договора, не са засегнати от неравнопоставеността?

5.) Наличието на неяснота относно начина на формиране на референтния лихвен процент, който е компонент от дължимата се по договор за банков кредит възнаградителна лихва, изключва ли възможността за прилагане на първоначално заложените стойности на референтния лихвен процент и договорната надбавка, когато техният размер е конкретно посочен?

6.) Може ли без конкретно изследване за наличието на увеличението цената на договора (в това число възнаградителна лихва, такси и застраховки) да бъде направен извод за неравноправността на една кауза?

Във връзка с всички тези въпроси касаторът сочи решение № 146 от 01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50131 от 06.08.2024г. по т.д. № 1248/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 92 от 09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Посочени са също решения на СЕС по дело С-19/20, дело С-118/17, съединени дела С-70/17 и С-179/17, дело С-260/18 и дело С-435/10.

От насрещните страни по жалбата Ц. Г. Н., чрез особения представител адвокат Д. Л. Й., и И. Ч. В. – Н., чрез особения представител адвокат И. В., са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите и правни обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Юробанк България“ АД срещу решението на Апелативен съд – София в частта относно исковете за сумата от 85. 72 евро, неплатени застраховки за периода от 15.01.2021г. до 06.09.2021г., 379. 20 лева, неплатени нотариални разноски за периода от 12.02.2021г. до 06.09.2021г., както и 35 лева, неплатени такси за периода от 08.11.2020г. до 06.09.2021г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по гражданско дело, но с цена на исковете под 5 000 лева.

В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 04.10.2006г. Ц. Г. Н. и И. Ч. В. – Н. са сключили с „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 13225, по силата на който са получили кредит в размер на 57 000 евро.

Съгласно чл. 3 от договора дължимият годишен лихвен процент върху предоставената за ползване сума е бил определен по следния начин:

• чл. 3, ал. 1: „За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката за първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 0% (нула процента)“;

• чл. 3, ал. 2: „За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.4 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро е в размер на 6% процента“;

• чл. 3, ал. 5: „Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят “.

В договора е била уговорено още заплащането на такси (чл. 4), краен срок за погасяване на задълженията от 288 месеца (чл. 5), размер на месечните погасителни вноски, платими във валутата на кредита, съобразно първоначално уговореното (чл. 6, чл. 7), възможност за предсрочно погасяване (чл. 8 и чл. 9). В клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора изрично е било уговорено, че в случай на промяна на БЛП от страна на банката размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което кредитополучателите са давали своето неотменимо и безусловно съгласие.

Също съгласно приетото от въззивния съд към договора за кредит са били сключени множество допълнителни споразумения – от 16.03.2009г., 16.10.2009г., 23.02.2011г., 27.01.2012г., 17.10.2012г., 07.10.2013г., 15.09.2014г., 29.12.2015г., 23.06.2017г. и 12.10.2018г. С всяко от тях са били посочвани дължимите от кредитополучателите суми (просрочени и редовни главница и лихви, такси и застраховки) и размер на сума за еднократно погасяване като условие за влизане в сила на съответното споразумение. Извършвано е било преоформяне на задълженията (натрупване на неплатените суми към главницата) и е бил уговарян нов ред за погашение на остатъчния общ дълг (размер на погасителните вноски – главница и лихва).

От въззивния съд са били възприети изцяло заключенията (основно и допълнително) на вещото лице по изслушаната съдебна счетоводна експертиза. Експертът е потвърдил получаването на кредитната сума по банкова сметка на И. Ч. В. – Н. (57 000 евро), както и капитализациите на суми към главницата във всички допълнителни споразумения, в резултат на което първоначалната главница от 57 000 евро е била увеличена на 75 236. 77 евро (увеличение с 18 236. 77 евро). Общият дължим размер на сумите по договора за кредит към датата на исковата молба при съобразяване на всички сключени допълнителни споразумения е бил определен от вещото лице на 71 916. 97 евро и 414. 20 лева, включително главница и лихви. Общият размер на всички платени от кредитополучателите суми са били посочени в размер на 71 328. 43 евро и 683 лева. Тези суми са били отнасяни от банката за погашение на такси, мораторни лихви, възнаградителни лихви и главница. По формулирана от банката задача вещото лице да „приложи първоначално уговорената между страните възнаградителна лихва за целия период на договора, без да заменя същата, а именно при прилагане на фиксираната годишна лихва в размер на 7.4% (БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро към датата на сключване на договора - 6%, плюс надбавка от 1.4 пункта)“, са би били определени неплатени суми в размер на 63 298. 11 евро и 755. 20 лева, включително 40 072. 74 евро главница, 21 084. 52 евро договорна лихва и 1 692. 14 евро мораторна лихва.

При тези възприети фактически обстоятелства, въззивният съд е посочил, че в тежест на банката е било да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответниците, които имат качеството на потребители по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Такава валидност е била отречена от въззивния съд. Според състава на Апелативен съд - София недействителни са били уговорките относно едностранната промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата (чл. 143, ал. 1 от ЗЗП). Изключението по чл. 144, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП е счетено от въззивния съд за неприложимо. Недействителни, според съда, са били и допълнителните споразумения, съставляващи анатоцизъм (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД).

В заключение въззивният съд е приел, че е била дължима само чистата сума на предоставените от банката средства (57 000 евро). Тази сума е била съществено по-малка от действително заплатеното от кредитополучателите (71 328. 43 евро и 683 лева), при което и водените искове за реално изпълнение, включително относно 62 687. 29 евро главница, със законната лихва от датата на исковата молба (08.09.2021г.) до окончателното плащане, 2 761. 66 евро изтекла лихва за времето от 10.10.2020г. до 06.09.2021г., както и 6 320. 06 евро договорна възнаградителна лихва за времето от 12.10.2020г. до 09.06.2021г., са били приети за неоснователни. В този смисъл е било и решението на първоинстанционния съд, което е било потвърдено от състава на Апелативен съд – София изцяло.

С оглед тези установени обстоятелства първият въпрос на касатора (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните, обсъди релевантните фактите и обстоятелства, както и събраните доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд – София процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС).

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Обсъдени са приетите за релевантни обстоятелства и събраните по делото доказателства, както и е отговорено на твърдения и доводите на касатора – ищец.

По-конкретно, както се посочи и по-горе, за релевантно от въззивния съд е било прието, че сключваните между страните допълнителни споразумения са недействителни, като противоречащи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като във всяко от тях е била уговаряна капитализация на суми към главницата (първоначалната главница от 57 000 евро е била увеличена на 75 236. 77 евро). В тази връзка е било обсъдено съдържанието на всяко от споразуменията и заключението на вещото лице по съдебната счетоводна експертиза. За недействителен е бил счетен също основният сключен между страните договор за банков кредит - поради липсата на съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя (относно конкретния механизъм за определяне на възнаградителната лихва) като съществен елемент на тази банкова сделка. На база установения от вещото лице размер на получената от кредитополучателите сума по кредита и всичко платено от тях, е бил направен извод, че чистата сума по кредита е възстановена, при което няма основание за допълнително плащане на главница, нито на законна лихва за забава върху нея, както и не е дължима възнаградителна лихва (в случай на недействителност на договора за кредит възнаградителна лихва и разноски не са дължими).

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория, третия и четвъртия от въпросите на касатора (материалноправни) относно възможността да бъде прогласен за недействителен потребителски договор, ако в него са налице отделни неравноправни клаузи, но те не засягат основния предмет на договора. Въпросите не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са други – че уговорките относно договорения лихвен процент в договора за кредит са част от същественото съдържание на договора.

Това възприето от въззивния съд значение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва не е в противоречие, а в съответствие със съдебната практика, при което не е удовлетворено и допълнителното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса. Съгласно практиката на ВКС договорът за банков кредит е възмезден, основното задължение на кредитополучателя е да върне главницата по кредита заедно с уговорената лихва, като задължението за лихва е цената на кредита (решение № 95 от 13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 168 от 29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50253 от 22.12.2022г. по гр.д. № 393/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.). В същия смисъл, относно възнаградителната лихва като възможен съществен елемент на договора за потребителски кредит, е и практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.11.2020г., Banca B.SA (С-269/19), ECLI:EU:C:2020:954 и др., при което не е удовлетворено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Посочените от касатора решения на ВКС и на СЕС не съдържат по-различни разрешения.

Не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК и петият поставен от „Юробанк България“ АД въпрос относно възможността за прилагане на първоначално заложените стойности на референтния лихвен процент и договорната надбавка, когато техният размер е конкретно посочен. Въпросът е основан на оплакването, че от въззивния съд не е било съобразено, че базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро към датата на сключване на договора е бил 6% и при надбавка от 1.4 пункта има уговорка между страните за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва, но това не съответства на уговорките на страните по договора, така както те са били възприети от въззивния съд. В клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договора за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 13225 от 04.10.2006г. изрично е било посочено, че само към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 6%. За усвоения кредит за първата година от срока за издължаване на кредита не е била дължима годишна лихва (чл. 3, ал. 1), при което дължим след изтичането на първата година, съгласно уговореното между страните в чл. 3, ал. 2 от договора за кредит, е бил БЛП на банката към този момент с надбавка от 1.4%, а не посочените от касатора – ищец 7.4%.

Във връзка с въпроса не са осъществени и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Относимо е постановеното в сходна хипотеза решение № 127 от 08.05.2025г. по т.д. № 195/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., включително посочените в него решения на СЕС по дело С-618/10, ECLI:EU:C:2012:349, т. 73; С-26/13, ECLI:EU:C:2014:282, т. 77; С-70/17 и С-179/17, ECLI:EU:C:2019:250, т. 53; С-125/18, ECLI:EU:C:2020:138, т. 59; С-269/19, ECLI:EU:C:2020:954 и др. Така решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, нито с актовете на Съда на Европейския съюз.

Шестият въпрос на касатора относно задължението на съда да изследва наличието на увеличение на цената на договора (в това число възнаградителна лихва) в хода на неговото изпълнение, за да направи извод за неравноправността на клаузата относно лихвата, отново не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е, тъй като въпросът не е основан на конкретно касационно оплакване в касационната жалба. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да може да се свърже с конкретен касационен довод (оплакване) на страната. При разглеждане на касационната жалба касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жабата основания. В случая, според изложеното от касатора, водещото е, че е следвало да се приложи първоначално уговорената между страните възнаградителна лихва за целия период на договора, без да се заменя същата.

Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не са осъществени допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Въззивният съд не е съобразявал промяната в размера на възнаградителната лихва в хода на изпълнението като относимо към действителността на договора обстоятелство и така не се е отклонил, а е съобразил практиката на Съда на Европейския съюз. Съгласно тази практика преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключването на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът/доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение (решение от 20.09.2017г. на Съда, Ruxandra Paula Andriciuc и др. (С-186/16), ECLI:EU:C:2017:703). В същия смисъл е и практиката на ВКС, включително задължителната такава. Като общо правило относно договорите в тази практика се приема, че преценката за нищожност се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 04.07.2010г. по тълк. дело № 4/2009г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 08.06.2016г. по тълк. дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022г. по тълк. дело № 5/2020г. на ОСГТК на ВКС и др.). Недействителността на потребителския договор, съгласно националното право, има прилики с договорната нищожност - относно нейното основание, което е противоречие на договора с императивни изисквания на закона, при което така посочената задължителна съдебна практика се явява относима и към потребителските договори.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете на банката за осъждане на Ц. Г. Н. и И. Ч. В. – Н. да заплатят при условията на солидарност 62 687. 29 евро главница, със законната лихва от датата на исковата молба (08.09.2021г.) до окончателното плащане, 2 761. 66 евро изтекла лихва за времето от 10.10.2020г. до 06.09.2021г., както и 6 320. 06 евро договорна възнаградителна лихва за времето от 12.10.2020г. до 09.06.2021г. въз основа на Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 13225 от 04.10.2006г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав,