Определение № 75 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 985/2017 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Й. Й., [населено място], срещу определение №18 от 20.01.2017 г. по гр.д. № 5398/2016 г. на ВКС, II г.о. Жалбоподателката счита, че съдът не е взел под внимание обстоятелството, че страда от тежко психично заболяване с прием на успокоителни медикаменти. Състоянието и се е влошило вследствие на производство за съдебна делба. Тя е била представлявана от адвокат, който не и разяснил правото да иска отмяна на постановеното решение по извършване на делбата. Иска отмяна на решението, с което делбеният имот е изнесен на публична продан и спиране на изпълнението върху него. Счита, че в противен случай неправомерно би била лишена от собствеността си върху имота. Частната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Д. Й. Й. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на решение № 515 от 25.03.2015 г. по гр.д. № 7888/2010 г. на Районен съд Бургас, потвърдено с въззивно решение № VI-89 от 14.10.2015 г. по в.гр.д. № 1059/ 2015 г. на окръжен съд Бургас, влязло в сила на 15.03.2016г. с постановяване на определение за недопускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Атакуваното решение е постановено във фазата по извършване на делбата като делбеният имот е изнесен на публична продан. Върховният касационен съд, състав на IІ г.о. намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Производството за отмяна е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Правото да се иска отмяна следва да се упражни на основанията по чл.303, ал. 1 ГПК в определен срок. В случая молителката е поискала отмяна на влязлото в сила съдебно решение извън рамките предвидения по чл. 305, ал 1, т. 1 ГПК тримесечен срок. Атакуваното решение е влязло в сила на 15.03.2016г. Приложените към молбата за отмяна в качеството им на нови писмени доказателства са писмо изх. № 94-К-406/07.08.2009г. на [община] до процесуалния представител на молителката в други производства /гр.д.№4750/2008г. и гр.д.№2066/2012г. на Бургаски окръжен съд/ адвокат К. Я. и експертно решение на ТЕЛК от 06.04.2016 г. Първото доказателство е съществувало още при разглеждане на делото в инстанциите по същество, то предхожда по време постановяването на атакуваното съдебно решение и е било известно на молителката. При това положение срокът за отмяна, основана на това доказателство, тече от влизане в сила на решението 15.03.2016г. и изтича на 15.06.2016 г. Второто писмено доказателство - експертно решение на ТЕЛК, е известно на молителката от 06.04.2016г. Следователно правото да се иска отмяна въз основа на последното е преклудирано към 06.07.2016 г. Молбата за отмяна е подадена на 10.10.2016г., поради което правилно е прието в обжалваното определение, че тя е недопустима. Съображенията, че съдът не е сезиран с надлежно искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се споделят от настоящия състав. Позоваване на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че се поддържа това основание за отмяна. В този смисъл са и дадените указания по редовността на молба, които не са отстранени в определения срок. Молителката не е посочила обстоятелствата, във основа на който поддържа основанието по чл.303, ал. 1, т. 5 ГПК. Доводите на молителката относно здравословното и състояние нямат отношение към правилността на обжалваното определение. Този факт е неотносим към срока за подаване на молбата за отмяна на посочените в нея основания. Формулираното в настоящата частна жалба искане за отмяна на решението, с което делбеният имот е изнесен на публична продан и спиране на изпълнението върху него, не може да бъде разгледано в производството по чл.274,ал.2 ГПК по частна жалба срещу определение на друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.