Определение № 949 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 327/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. М. И. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 1872 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 2326 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 6 състав, с което се потвърждава решение на № 1529 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 1319 от 2009 г. по описа на Районен съд, [населено място], 7 гр. състав и е обезсилено по право решение № 133 от 5.212.2005 г. по гр.д. № 1319 от 2003 г. по описа на РС, [населено място], 7-ми състав на основание чл.288, ал.7 ГПК/отм./. В жалбата се подържа, че е допуснато нарушение на чл.87, ал.4 ЗЗД и неплащането на лихвата, която е компенсаторна и е на незначителна стойност не е основание за обезсилване на решението. Към касационната жалба е представено изложение в, което се прави искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението е поставен въпроса за приложимостта на нормата на чл.288, ал.7 ГПК при не изплащането на дължимите лихви и се сочи решение № 676 от 12.07.1999 г. на ВКС, І-во г.о. О. повдига въпроса за приложимостта на чл.87, ал.4 ЗЗД. Отговор е постъпил от Г. К. И., който подържа, че е недопустимо касационно обжалване на решението поради липса на условия за прилагането на разпоредбата на чл.288, ал.1 ГПК, тъй като представените решения разглеждат правни спорове, разрешени при действието на различни процесуални норми.Излагат се съображения и по неоснователността на подадената жалба. Ответницата В. К. С. също е представила отговор, в който излага аргументи на недопустимостта на касационното обжалване и неоснователността на касационната жалба. Ответницата Т. И. П. не е взела становище. Върховния касационен съд, Първо отделение след като взе предвид данните по делото и твърденията на страните намира, че не следва да се допусне защото не са налице основанията в чл.280, ал.1 ГПК тъй като постановеното решение не противоречи на създадената трайна съдебна практика по приложението на чл.288, ал.7 ГПК /отм./. Този извод се формира от липсата противоречиви решения по посоченият текст на отменения ГПК и защото допускането на касационното обжалване не са налага с оглед приложението на закона или пък за развитието на правото. С атакуваното решение е обезсилено по право решение № 133 от 5.212.2005 г. по гр.д. № 1319 от 2003 г. по описа на РС, [населено място], 7-ми състав с което на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е възложен имота на В. Д. И. и тя е осъдена да уравни дяловете на останалите съделители в пари, които да заплати в шестмесечен срок от влизането на решението в сила. С това решение по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ на В. Д. И. е възложен спорният имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 3 000 кв.м. застроено и незастроено, представляващо У. І -350, кв.71 по плана на [населено място], община “М.”, област “П.”. По делото не е било спорно, че сумите за уравнението на дяловете са изплатени, но не са изплатени дължимите към тях лихви. С неплащането им е настъпила правната последица на чл.288, ал.7 ГПК/отм./ и решението за възлагане е обезсилено по право. Постановеният съдебен резултат е в съответствие с трайната съдебна практика и кореспондира на изразеното разбиране в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС. Ако паричното задължение /основно и лихва/ не бъде изплатено точно - в установения от закона срок, ex lege /по право/ се обезсилват възлагателните решения по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ имотът се изнася на публична продан. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл.288, ал.6 ГПК/отм./ не може да заличи последиците на неизпълнението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,