Определение № 599 от 09.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 313/2010 г.

Производството е по чл. 217 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 50/30.05.2008г., в сила от 01.03.2008г./. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Ц. С. от гр. П. чрез процесуалния й представител адв. Я срещу определение № 1* от 19.02.2010г. по ч. гр. д. № 61/ 2010г. на Плевенски окръжен съд, 2 граждански състав, с което е оставено в сила определение от 12.11.2007г. по ч. гр. д. № 3573/2007г. на Плевенски районен съд. С първоинстанционното определение М. Я. Георгиева и Г. Ц. Ц. /Станева/ са осъдени да заплатят солидарно на „Ц” АД – клон Плевен въз основа на извлечение от сметка от 23.10.2007г. по договор за банков кредит от 21.12.2004г. главница в размер 5 053,24 лв., лихва в размер 879,67 лв. за периода от 21.10.2006г. до 23.10.2007г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2007г. до окончателното й плащане, сумата 121,68 лв. – разноски и 240 лв. – адвокатско възнаграждение, и на основание чл. 242 във връзка с чл. 237, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ е постановено издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: относно тълкуването на договорите по чл. 20 ЗЗД, въпроса за предсрочната изискуемост на кредита и по приложението на чл. 147 ЗЗД. Ответникът „Ц” АД, гр. С. чрез процесуалния си представител адв. М оспорва частната касационна жалба и релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима. Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва съобразно разпоредбите относно производството по издаване на изпълнителен лист, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист е постъпила в Плевенски районен съд преди 01.03.2008г., а именно на 23.10.2007г. Въззивното определение, с което Плевенски окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Плевенски районен съд по молбата за издаване на изпълнителен лист, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. Определението по чл. 244 ГПК /отм./ не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определението за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение