Определение № 487 от 26.10.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от М. М. С. чрез адвокат К. Я. от АК гр. С., срещу определение № 1199 от 26.04.2010 г. по ч. гр. д. № 1144/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно определение без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 3402 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 4172/2010 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателката срещу А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М., Б. И. П. и ОС “Земеделие”- Община М., и производството по делото е прекратено. Предявен е установителен иск с искане да се признае за установено, че ищцата не е била редовно призована и съдът неправилно я е конституирал като страна по адм. д. № 1995/1997 г. на Пловдивския окръжен съд; че в призовката за съдебно заседание на 26.05.1997 г. по същото дело подписът за получател не е неин и да се обяви неистинността на този документ, както и да се признае, че в призовката за съдебното заседание на 15.09.1997 г. подписът за получател е на неизвестно лице, неживеещо на посочения в нея адрес, а не е на М. И. - снаха. Въззивният съд приел, че ищцата би могла да иска установяването на тези обстоятелства в производство по отмяна на влязлото в сила решение по административното дело, с което е изменен план за земеразделяне. Приел, че правен интерес от установяването им ще е налице, единствено ако такова производство би могло да бъде проведено успешно. С оглед нормите на чл. 240, ал. 1 и 2 А. и изявлението на ищцата, че е пропуснала установените с тях срокове, то производство по отмяна на влязлото в сила решение не би могло да се проведе. Ето защо съдът приел, че за ищцата липсва правен интерес от предявения установителен иск. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил определящия изхода на спора въпрос за реда, по който би могла да се брани срещу неблагоприятното за правната й сфера решение по административното дело, при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото обаче, тя не е посочила, нито се е позовала на съдебна практика със задължителен характер /тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на Върховния съд и/или на Върховния касационен съд, решения по чл. 290 и сл. ГПК/, на която да противоречи даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос, следва да се приеме, че така заявеното основание не е налице. Жалбоподателката е представила съдебни актове на Върховния административен съд на РБ: решение № 7938 от 30.06.2008 г. по адм. д. № 5002/2008 г. на 5-членен състав; определение № 6781 от 05.06.2008 г. по адм. д. № 6709/2008 г. на IV-то отд. и определение № 4086 от 07.04.2008 г. по адм. д. № 3845/2008 г. на VI-то отд. Те не се включват в понятието “практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това следва да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение и не противоречи на трайната съдебна практика, която приема, че в случаите на лишаване на страна от участие в делото процесуалноправният ред за защита срещу влязло в сила неблагоприятно за нея съдебно решение е чрез извънинстанционния способ за отмяна на същото. Що се отнася до официалните свидетелствуващи документи, каквито се явяват призовките за съдебните заседания, то те не съставляват документи, на които се основава съдебното решение. Затова и признаването им за неистински е лишено от правен интерес, доколкото страната не би могла да се ползува от влязло в сила съдебно решение с такъв предмет в производство по отмяна на решението по административното дело. В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.