Определение № 189 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3683/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 68770 от 19.05.2016 г. на Й. С. Л. и И. И. Л. чрез адвокат Р. Б. против определение № 8670 от 06.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г” въззивен състав, с което е допълнено в частта за разноските решение № 990 от 01.02.2016 г., като Й. С. Л. и И. И. Л. са осъдени да заплатят на Й. М. П., А. М. П. и Т. М. К. сумата 1 134,47 лв. деловодни разноски пред въззивния съд, както и сумата 1 305,57 лв. разноски за развилото се първоинстанционно производство. Ответниците Й. М. П., А. М. П. и Т. М. К. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд в настоящият си състав констатира, че срещу решение № 990 от 01.02.2016 г. по въззивното гражданско дело е подадена касационна жалба от Й. С. Л. и И. И. Л. чрез адвокат Р. Б., като е образувано касационно дело № 3684/2016 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът