Определение № 621 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 539/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на М. П. В. против определение № 89 от 12.04.2011 г. по гр. дело № 1564/2010 год. на Върховния касационен съд, с което е върната жалбата й против определение № 1145 от 04.11.2010 г. по гр. дело № 1564/2010 г. на ВКС, като недопустима. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че определенията постановени в производство по чл. 288 ГПК не подлежат на обжалване. С върната жалба е обжалвано определение на ВКС, с което в производство по чл. 288 Г. не е допуснато касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд № 366/22.04.2010 год. по гр. дело № 3317/2009 г. Определението е законосъобразно. Предмет на производството по допускане на касационно обжалване е преценка на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, които е различен от предмета за допустимост на касационната жалба по чл. 286, ал. 1 ГПК. Аргумент за необжалваемостта на определенията по чл. 288 ГПК дава разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, според която в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане, т. е. с определение постановено в производство по чл. 288 ГПК. Като е върнал жалбата срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.