Определение № 317 от 04.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 274/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр. първо във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на “К” О., гр. С., с която се иска отмяна на определението от 16.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 121/2008г. на Софийския апелативен съд, с което са присъдени в полза на “Б” А. разноски в размер на 4000 лв. За да уважи искането за разноски въззивният съд е взел предвид представените с частната касационната жалба писмени доказателства: сметка за изплатена сума от 1.07.2008г. и два броя преводни нареждания за сумата от 4000лв. Ответникът “Б” А., гр. С. прави искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение поради това, че не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, поради това, че не е посочен съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос. Алтернативното искане е да се остави без уважение частната касационна жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, което подлежи на касационен контрол, съгласно чл.248, ал.3 ГПК. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е разрешен по същество спор между страните за направените по в.гр.дело №121/2008г. разноски. Тъй като определението е постановено за първи път от въззивен съд и по силата на закона подлежи на обжалване по силата на чл.248, ал.3 ГПК, за него не се прилагат правилата за факултативно обжалване на определенията, в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Определението е неправилно и ще следва да бъде отменено. Към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, ответникът не е представил доказателства на съда, уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение да е заплатено на процесуалния представител. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК/отм/ ищецът има право на заплатените от него такси, разноски и адвокатско възнаграждение, а ответникът има право да му бъдат заплатени направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. И в двата случая законодателят изисква разноските да са направени реално, а не само да бъдат договорени, за да бъдат дължими от другата страна, взависимост от крайния изход на делото. По аргумент на чл.186 ГПК/отм/ доказателствата за направените от страната разноски трябва да бъдат представени на съда до приключване на устните състезания. Задължението за представяне на доказателствата за направените по делото разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, е установено в чл.80 ГПК, в сила от 1.03.2008г. В случая доказателствата за направените от страната разноски са представени едва с частната жалба, поради което въззивният съд не е имал основание да измени решението си от 4.08.2008г. в частта за разноските. Допуснатото от въззивния съд нарушение на закона дава основание на настоящия състав на ВКС да отмени въззивното определение в частта за разноските и постанови друго, с което да се остави без уважение искането на “Б” А. за разноски в размер на 4000лв. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение