Определение № 230 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Х. окръжен съд от 07.04.2010 г. по гр.д. № 155/2010, с което е отменено решението на Свиленградския районен съд от 26.01.2010 г. по гр.д. № 347/2009, като са отхвърлени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката Д. Г. С., представлявана от адв. В. О. от ХАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правомощието на директора на учебно заведение да вземе самостоятелно решение за съкращение на щата на непедагогическия персонал и за правното значение на включването на социални критерии за подбор, които се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата С. “П. Б.”, С., представляван от адв. В. И. – С. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата, тъй като представената съдебна практика по първия въпрос се отнася до правомощия на директора на учебно заведение да вземе самостоятелно решение за съкращение на щата преди 2008 г., а след това – по отношение на педагогическия персонал. Отделно от това ответникът счита, че след 2008 г. съгласуването по отношение на педагогическия персонал има само информационно значение. По втория въпрос отчетникът счита, че е съобразена установената съдебна практика, че включването на социални критерии опорочава извършения подбор само ако съобразяването им е повлияло на крайния резултат от подбора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска се неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно приетото от директора на учебното заведение щатно разписание от 16.06.2009 г. е съкратена заеманата от истцата длъжност “касиер”. Директорът е уведомил Р. за извършената промяна, но това е без значение за наличността на действително съкращение. Подборът е извършен по законовите критерии квалификация и качество на работата, който не е опорочен от включването на критерия “семейно положение”, тъй като той не е обсъждан от комисията по подбора и участниците не са оценявани по него. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата. Представената съдебна практика по първия въпрос се отнася до правомощия на директора на учебно заведение да вземе самостоятелно решение за съкращение на щата преди 2008 г., а след това – по отношение на педагогическия персонал, т.е. не противоречи на обжалваното решение, което е съобразено със съдебната практика, установена с решение № 416/12.07.2010 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. 531/2009, а по втория въпрос въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че включването на социални критерии опорочава извършения подбор само ако съобразяването им е повлияло на крайния резултат от подбора. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение