Определение № 4976 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител юрк. Касова, срещу определение № 2553/05.03.2024 г. на тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС/, седмо отделение, постановено по адм. дело № 2323/2024 г. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение. Иска се определението да бъде отменено и разгледана частната жалба срещу определението на Административен съд – София град по същество. Ответникът – „Евротранспорт 2000“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение № 2553/05.03.2024 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 2323/2024 г., е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение № 11203 от 18.12.2023 г., постановено по канд № 8892/2023 г. по описа на Административен съд – София град, и е прекратено производството по адм. дело № 2323/2024 г. по описа на ВАС. С цитираното определение Административен съд – София град, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, е спрял производството по канд № 8892/2023 г. по описа на Административен съд – София град, до приключване на преюдициалното дело С-16/2023 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Така постановеното определение в мотивите на определението на тричленен състав на ВАС е прието, че не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Според тричленния състав на ВАС забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Така постановеното определение е неправилно. Неправилно тричленният състав е приел, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопредяля и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи от ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали подвигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на ВАС за произнасяне по същество по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия