Определение № 9244 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2023 г.

ВАССедмо отделение26.07.2024reporting judge Даниела Мавродиева

Ruling

ОТХВЪРЛЯ искането на „А1 България“ ЕАД за изменение на Определение № 12834 от 20.12.2023 г., по адм. дело № 11037/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Grounds

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „А1 България“ ЕАД, гр. София, за изменение на Определение № 12834 от 20.12.2023 г., по адм. дело № 11037/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. Искателят сочи, че в случая, обратно на приетото от решаващия състав, доказателства за извършване на разноски пред касационната инстанция са своевременно представени. Счита, че същите са достатъчни да обосноват извършване на действително заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 962,27 лв., тъй като от приложеното банково извлечение е видно обстоятелството, че в много кратък срок след издаването на Фактура № 0000004764 от 13.10.2023 г., а именно на дата 23.10.2023 г., „А1 България“ ЕАД извършва плащане в полза на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, чийто размер многократно надвишава размера на претендираната сума пред касационната инстанция. Последното обстоятелство следва да е достатъчно, за да обоснове извод, че част от нареденото на 23.10.2023 г. плащане е предназначено за погасяване на вземането за адвокатско възнаграждение. В подкрепа на аргументите си искателят представя справка, издадена от главния счетоводител на „А1 България“ ЕАД. Прави искане определението да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на „А1 България“ ЕАД бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 962,27 лева. Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията изразява становище за неоснователност на искането. Ответникът – „Виваком България“ ЕАД не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Определение № 12834 от 20.12.2023 г., по адм. дело № 11037/2023 г. ВАС е оставил сила Определение № 7936 от 19.09.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 8853/2023 г., с което по жалба на „А1 България“ ЕАД е отменено разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № 265 от 31.08.2023 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. ВАС е приел, че претенцията на „А1 България“ ЕАД за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е допустима, но неоснователна, поради липса на надлежни доказателства, които да удостоверяват извършване на действително заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 962,27 лв. съгласно представена фактура. Според касационния състав представеното по делото банково извлечение не установява факта на реално изплатен адвокатски хонорар по делото в претендирания размер, поради което не може да бъде направен извод за платено от „А1 България“ ЕАД на процесуалния му представител възнаграждение за правна защита и съдействие в касационното производство. Прието е, че в представеното банково извлечение е отразено извършено плащане от „А1 България“ ЕАД на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ в размер на 7 017,53 лв., като липсва основание на направения превод, за да се приеме, че част от плащането е извършено за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство. По изложените съображения искането за присъждане на разноски в касационното производство е прието за недоказано по основание и размер. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановения съдебен акт в частта му за разноските. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на определението в частта за разноските. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно т. 11 от същото решение, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретната хипотеза „А1 България“ ЕАД не е представило доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение най-късно до приключване на последното заседание по делото. От представеното платежно нареждане не може да се направи извод за действително заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 962,27 лв. В основанието на банковото извлечение се цитира известие за плащане 5400046271 от 23.01.2023 г., което по никакъв начин не може да бъде обвързано с представеното от „А1 България“ ЕАД извлечение и Фактура № 0000004764 от 13.10.2023 г. Близките дати на фактуриране и плащане от страна на „А1 България“ ЕАД релевирани като довод за основателност на искането, по никакъв начин не доказват, че част от направеното плащане в размер на 7017,53 лв. от страна на искателя е предназначено за заплащане на адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Представената с искането справка от главния счетоводител на дружеството е ирелевантна за доказване основателност на претенцията, с оглед несвоевременното й представяне. Предвид изложеното, искането на „А1 България“ ЕАД за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд

Cited provisions

7