Решение № 14306 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 95/2015 г.

Решение № 14306 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 95/2015 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местна администрация/ЗМСМА/. Образувано е по касационна жалба на Петър Кирилов Първанов в качеството му на зам. кмета на община Перник и на Илинка Миткова Никифорова в качеството и на ВРИД-кмет на община Перник, подадени чрез процесуален представител адв. Донка Димитрова от САК, надлежно упълномощена, срещу решение № 760 от 25.11.2014 г. на Административен съд - Перник постановено по адм. д. № 807 по описа на съда за 2014 г., с което е отхвърлено оспорването на решение № 918 от 31.10.2014 г. на Общински съвет - Перник, по протокол № 14, с което решение общинският съвет е избрал Иван Огнянов Иванов за кмет на община Перник. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила- касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване на решението и уважаване на оспорването, както и присъждане на разноски. С частна жалба Владимир Миланов Босев, в качеството му на зам. кмет на община Перник, е обжалвал определение № 251 от 6.11.2014 г., по адм. д. № 807/2014 г., в частта с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 918 от 31.10.2014 г., по протокол № 14 на ОбС-Перник и е оставено без разглеждане искането му за спиране на изпълнението на решение № 918 от 31.10.2014 г., по протокол № 14 на ОбС-Перник. Съдът приел, че оспорващия Босев не разполага с активна процесуална легитимация да иска оспорване на решението на ОбС тъй като няма личен и пряк интерес от същото. С частни жалби подадени от Владимир Миланов Босев - в качеството му на зам. кмет на община Перни и на Илинка Миткова Никифорова, в качеството й на ВРИД-кмет на община Перник е обжалвало определение № 268 от 13.11.2014 г. по адм. д. № 807/2014 г., с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 918 от 31.10.2014 г. на Общински съвет - Перник. Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отменяването му. С частна жалба Вихрен Георгиев Митев от гр. Перник е обжалвал определение № 267 от 12.11.2014 г. по адм. д. № 807/2014 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Митев и жалбите на Михайл Кирилов Колев, Валентина Кирилова Стоянова, Катя Кирилова Булянска, Жана Алексова Йорданова, Румен Първанов Димитров, Милка Лазова Узунова, Денислав Димитров Новев, Венцислав Атанасов Иванов и Даниела Валериева Стефанова, всички от гр Перник срещу решение № 918 от 31.10.2014 г., по протокол № 14, на Общински съвет - Перник, с което в условията на чл. 42, ал 5 от ЗМСМА е избран Иван Огнянов Иванов за кмет на община Перник. Съдът е приел, че жалбоподателя/лите не са активно легитимирани да обжалват решението на общинския съвет тъй като нямат личен и пряк интерес от това решение. С решение № 918 от 31.10.2014 г. Общински съвет-Перник в хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА е избрал Иван Огнянов Иванов за кмет на община Перник.. Ответните страни по касационните и частни жалби са изразили становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частните жалби. Касационните жалби и частните жалби е подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбите на Петър Кирилов Първанов, подадена в качеството му на зам. кмет на община Перник и на Илинка Миткова Никифорова подадена в качеството и на ВРИД-кмет на община Перник срещу решение № 918 от 31.10.2014 г., по протокол № I4 на Общински съвет - Перник, с което решение Иван Огнянов Иванов е избран за кмет на община Перник, в хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА. Двете жалба са с наведени идентични доводи и възражения за незаконосъобразност на съдебният акт. И с двамата касатори са обжалвали решение № 918/31.10.2014 г. на ОбС - гр. Перник с твърдения, че административния акт не съдържа "форма" и не е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се обжалва валидността и процедурата по вземане на решение № 918/2014 г. обективирано в протокол № 14/31.10.2014 г., за което е събран необходимия кворум и мнозинство 24 гласа "за", а само с довод за липсата на мотиви в оспорения административен акт. Според жалбоподателите решението на ОбС Перник не е мотивирано и не са изложени правните и фактически основания при постановяването му. Тази доводи се поддържат и в касационните жалби. Видно от многобройния доказателствен материал, събран в хода на делото, въпросът за мотивиране на акта е дискутиран и анализиран подробно, освен в обжалваното съдебно решение и в останалите писмени документи приложени по преписката. Налага се извода, застъпен като трайна практика на Върховния административен съд, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него, като неразделна или съпътстваща част. В случая това е направеното предложение от председателя за избор на кмет на община Перник, докладната записка за свикване на сесията, изложените съображения, становища, възражения по избора, дебати, решения за предсрочно прекратяване на мандат, предложения на съветниците, които мотивират административен акт и представляват фактическите основания по смисъла на закона. Налице са подготвителни документи, със съображения, които предхождат издаването на административен акт /ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/, които съдържат мотиви, поради което доводът за немотивираност е неоснователен. Наведеният довод, че обжалваното решение № 918 е издадено и прието при неправилна квалификация на правната норма на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА е неоснователен. В тази връзка са изложени подробни и аргументирани правни изводи. Отчетена е конкретната фактическа обстановка във връзка е предсрочното освобождаване на предишния кмет госпожа Янакиева, с решение на ОИК от 23.10.2014 г., влязло в сила на 26.10.2014 г., когато е била избрана за депутат в 43 НС. На 31.10.2014 г. ОбС е свикал сесия за избор на кмет за довършване на мандата след 23.10.2014 г. При това положение след като правомощията на предишния кмет са прекратени на 23.10.2015 г. правилата за броене на сроковете по години сочат, че до произвеждането на следващите местни избори остава по-малко от 1 г., в хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно чл. 463, ал. 1 от ИК частични избори, по смисъла на ал. 5, чл. 42 ЗМСМА се насрочват, когато до края на мандата остават повече от една година. В случая са налице различни гледни точки за изчисляване на годините на оставащия мандат за кмет на общината, като мандата е рамката за избора на общинските съветници. След като мандата на предишния кмет е прекратен на 23.10.2014 г. оставащият мандат е от 26.10.2014 г. /когато е влязъл в сила/ до 23.10.2015 г., т. е. по-малко от една година, в какъвто смисъл е и отговорът на ЦИК, и следователно частични избори за кмет на община Перник не следва да бъдат насрочвани. В този смисъл преценката на ОбС правилно е обвързана с писмата и становището на ЦИК, тъй като това е органът на който е възложено провеждането на изборите и прилагането на изборното законодателство. Като се е съобразил с чл. 463, ал. 1 от ИК при предсрочно прекратяване правомощията на кмет и не е насрочил частични избори в хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, ОбС е избрал в условията на свободна преценка общински съветник до края на мандата и решението не е в нарушение на материално и процесуално правните норми съдържащи се в изборното законодателство. Решението на съда с което е отхвърлил оспорването на административния акт е правилно и законосъобразно. Относно частните жалби срещу определение № 251/6.11.2014 г. на Владимир Босев. С определение 251/6.11.2015 г. с подробни мотиви съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателите Петър Кирилов Първанов и Илинка Миткова Никифорова за спиране на изпълнението на решение № 918/31.10.2014 г. на ОбС - Перник, и определението е правилно. В ЗМСМА не се съдържа разпоредба, която да предвижда актовете на Общинския съвет, издадени основание чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, да подлежат на предварително изпълнение, поради което липсата на специална норма води до извод за приложение на чл. 166 от АПК, според която оспорването спира изпълнението на административния акт. В случая съдът правилно е приел, че с подаването на жалбите срещу законосъобразността на решение № 918/31.10.2014 г., се постига целеният суспензивния ефект - изпълнението на акта е спряно с факта на оспорването му пред съда. Поради което липсва предмет на обжалване и жалбите правилно са оставени без разглеждане като недопустими. Жалбата на Владимир Босев, в качеството му на зам. кмет на общината, правилно е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес и подадена от лице извън кръга на тези посочени в чл. 147, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят не е участвал в производството за избор на кмет, като не се е легитимирал като лице посочено в чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. В този с мисъл не е налице и основанието в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от К на Р България, тъй като самият Босев не е бил кандидат и не е бил предложен за кмет на общината. Заемането му на длъжността зам. кмет не го прави потенциален кандидат за кмет за което е нужно лично кандидатиране, респ. предложение за избора му, каквито факти/обстоятелства не са били установени. В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на РБ е предвиден съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2, "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон". Според решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. дело № 18/95 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Това е материално правен интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася акта. Тези съображения са относими и за жалбоподателите на определение № 267/12.11.2014 г., с което са оставени без разглеждане жалбите им, тъй като съдът обосновано е приел, че правата им не са засегнати лично, пряко и непосредствено. Що се касае до определение № 268/13.11.2014 г. съгласно чл. 167, ал. 1 от АПК по искане на страната съдът може винаги да допусне предварително изпълнение, когато прецени, че същото отговаря за опазването на обществения ред, спокойствие, организиране и изпълнение на държавния бюджет и цялото изпълнителна дейност. В случая са налице законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение на решение № 918/30.10.2014 г. и съдът е изложил аргументирани мотиви за нуждата от нормално функциониране на общинската администрация с оглед обслужване интересите на гражданите. С оглед на широкия кръг обществени интереси /чл. 167, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК/ доводите изложени в жалбите са неоснователни и правилно са отхвърлени. Решението по изложените съображения следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски за производството не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,