Определение № 538 от 19.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 489/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Ч” АД - София, подадена против въззивното определение на Монтанския ОС, ГК, от датата 6.VІІ.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 269/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение на Л. РС от 2 юни 2009 г. по ч. гр. д. № 519/09 г. – за прекратяване на първоинстанционното заповедно пр-во по гл. ХХХVІІ ГПК при констатацията му, че посоченият като длъжник в заявлението по чл. 410 ГПК, бил починал „много преди подаването му в съда”. Оплакванията на търговеца частен касатор са както за необоснованост и незаконосъобразност, така и за постановяване на обжалваното определение на ОС М. при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се инвокират доводи, че не можело бездействието на наследниците на починал преди подаване на заявлението длъжник своевременно да поискат промяна на титуляра на партидата за съответната измервателна точка номер /ИТН/, понастоящем да ги ползва, защото то обективирало противоправно поведение. Затова в заповедното пр-во по чл. 410 и сл. ГПК „решаващият съдебен състав следвало да предостави възможност на заявителя да пренасочи претенцията си към наследниците на починалия длъжник”, посредством оставянето на заявлението без движение. С оглед всичко това частният касатор „Ч” АД – София претендира отменяване на обжалваното определение на ОС М. „с произтичащите от това законови последици”. В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор релевира предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване в конкретния случай, изтъквайки, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото било произнасянето на ВКС по въпроса за приложимостта на служебното начало в заповедното производство и „особено при извършване на необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и изясняването на същото от фактическа и правна страна”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Монтанския ОС, частната касационна жалба на „Ч” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: Въпросът дали въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила, вкл. и на принципа на служебно начало, е предмет на преценка по реда на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, т.е. относно правилността на обжалваното въззивно определение на ОС- М. В този смисъл, частният касатор дори не е формулирал в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, по който този въззивен съд да се е произнесъл и същият да е от значение едновременно и за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. Това, че заповедното пр-во по гл. ХХХVІІ на ГПК е въведено с този процесуален закон, който е в сила от 1.ІІІ.2008 г., не означава, че в полза на заявителите следва да бъде създадена съдебна практика, игнорираща ясните правила за приемство в течение на процеса. С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното с частната жалба на „Ч” АД София въззивно определение на Монтанския ОС, ГК, от 6.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 269/09 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение