Определение № 60562 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 848/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. И. Т. от [населено място] чрез адв.С. М. срещу решение № 260215 от 12.10.20г.по в.гр.дело № 1267/20г.на Пловдивския окръжен съд.С него е отменено решение № 396 от 5.02.20г.по гр.дело № 15237/16г.на Пловдивския районен съд и е постановено друго,с което са предоставени родителските права спрямо малолетното дете С. С. Т. на майката Д. М. М., като е определено местожителството на детето при майката; определен е режим на осъществяване на лични отношения между бащата С. И. Т. и детето С. С. Т.,както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 19.00ч.в неделя, 3 дни по време на Коледните празници и 2 дни по време на Великденските празници, 1 месец през лятото,който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, всяка година – 3 дни от зимната ученическа ваканция и 3 дни от пролетната ученическа ваканция; бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв, считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.При предоставяне на родителските права на единия родител и изследване на въпроса за интереса на детето каква е тежестта на всеки един от критериите, които трябва да се изследват от съда и следва ли да се дава превес на единия от тях спрямо останалите,по-специално трябва ли да се дава превес на критерия „пол“ на детето спрямо останалите изследвани критерии; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи,твърдения и възражения на страните,както и всички събрани по делото доказателства. В отговор по чл.287 ГПК Д. М. М. чрез адв.Д. А. и адв.В. А. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Установено е по делото,че детето С. С. Т. е родено на 1.12.10г.от майка Д. М. М. и баща С. И. Т. и към момента на постановяване на въззивното решение е живяло с баща си в [населено място]. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд,че следвайки интереса на малолетното дете, упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата. От социалния доклад изх.№ ПР/Д-Х/30-002/7.03.19г. е приел за установено,че детето се отглежда и от двамата родители и поддържа емоционална връзка с всеки от тях.С., обаче,е споделяла с майка си,че иска да живее с нея и по-малкото си братче и разделите й с тях ставали все по-трудни и по-емоционални.Посочено е в доклада,че С. е изградила силна емоционална връзка с по-малкото си братче и е в интерес на децата да израстнат заедно.Съдът е изложил съображения,че при бащата детето живее при много добри битови условия,но и условията,при които живее майката са също много добри.Обсъдено е заключението на съдебно-психологичната експертиза, че в интерес на детето е то да живее в среда,кореспондираща с добро ниво на обгрижване – физическо и емоционално и че с оглед на възрастта и развитийните нужди евентуалната промяна в социалната среда би довела до адаптационна криза.Според съда, в случая промяната в местоживеенето не би довело да адаптационна криза,защото преди определянето на привременни мерки детето е живяло една седмица при майка си и една при баща си, т.е. няма да е налице кардинална промяна в средата,детето вече се е адаптирало към нея и се чувства добре в нея. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания,от които е приел за установено,че понастоящем М. живее в [населено място] с партньора си Г. Д.,който е създал трайна връзка със С., двамата прекарват много време заедно,разбират се,общуват и се приемат взаимно.С. е трайно привързана и към по-малкото си братче и е създадена връзка между тях като брат и сестра.Изслушано от съда, детето желае да бъде и с двамата си родители,и с двамата се чувства добре. При тези данни по делото въззивният съд е посочил,че и двамата родители притежават възпитателски качества, като полагат максимално усилия да общуват с детето,да изграждат навиците му,да задоволяват образователните му потребности и интереси,правилно да го възпитават.И двамата притежават морални качества,като не е доказано някой от тях да има укоримо поведение,създаващо отрицателен нравствен облик на родителя.И двамата родители след раздялата имат нови партньори.Детето е привързано и към двамата си родители и има изградена емоционална връзка и с двамата. За да приеме, че упражняването на родителските права следва да се предоставят на майката, съдът се е съобразил с разясненията ,дадени с ППВС № 1/1974г.Посочил е,че майката е по-пригодна от бащата да възпитава деца от женски пол,особено когато да в предпубертетна и пубертетна възраст, с изключение на случаите,когато има лош морал или няма необходимите качества да възпитава децата.В разглеждания случай е установено,че майката нито има лош морал,нито е лишена от необходимите качества да упражнява родителските права спрямо детето.Отчетени са и другите релевантни обстоятелства, които са сходни за двамата родители / родителски капацитет,възможност и желание да отглеждат и възпитават детето/,с оглед на които съдът е преценил,че в интерес на детето е то да живее с майка си. Настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение на ВКС не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС № 1/74г,цитираната в изложението и служебно известната на съда практика на ВКС.Съдът е изложил собствени мотиви,обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в съвкупност, и е постановил решението си в интерес на детето.Родителските права,местоживеенето на детето и определеният режим на лични отношение с бащата са определени така,че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между родителите и детето.Според настоящия съдебен състав въззивното решение е в съответствие с ППВС № 1/74г.,съгласно което интересът на децата се преценява с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др.Изрично е посочено,че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата.В настоящия случай съдът се е произнесъл в решението именно с оглед интереса на детето, за което е изложил подробни съображения, като подходът му не е абстрактен, а е строго конкретен и индивидуален.Съдът е изложил мотиви и за необходимостта С. да живее съвместно и с по-малкото си братче, предвид изградената емоционална връзка помежду им. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.