Определение № 1015 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 67/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 26.10.2010 г. по гр.д. № 4442/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.01.2010 г. по гр.д. № 39743/2009, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ Недоволна от решението е касаторката Г. Г. З., представлявана от адв. Д. Д. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността ищецът да поиска събирането на писмени доказателства, които са представени от ответника несвоевременно, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата „Н. Св. Г. П.”, С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеви, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение не е прекратено, тъй като истцата твърди, че не й е връчена заповед за уволнение нито е поискала събирането на представените от ответника с просрочения отговор писмени доказателства. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че всяка от страните може да поиска събирането на представени от насрещната страна доказателства, стига съотевтните факти да са включени в предмета на доказване чрез твърдения на някоя от страните и искането да е направено своевременно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение