Решение № 15179 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2019 г.

Решение № 15179 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "БТВ медия груп" ЕАД моли да бъде отменено като неправилно решение № 3312/7.03.2019 г. по адм. д. № 3208/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на I отделение, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на публично държавно вземане № 4/4.01.2018 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като бъде отменен оспореният АУПДВ и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната Комисия за регулиране на съобщенията моли по съображения в писмена защита пред първата инстанция решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата против акт за установяване на публично държавно вземане № 4/4.01.2018 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с който за 2016 г. е определена административна годишна такса за контрол 613, 99 лв с лихви на основание чл. 141, ал. 1 от ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК, при липса на уредба в ЗЕС относно компетентния орган. Правилен е изводът на съда, че адресатът на акта има право да осъществява електронни съобщения чрез използване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за които дължи административна годишна такса за контрол. Законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, че основа за определяне на таксата са приходите от предоставяне на услуги за излъчване на реклама при осъществено радиоразпръскване на собствена радиопрограма по данните от въпросника с отчет за дейността на дружеството за 2016 г. Съставът на съда е анализирал уредбата на административната годишна такса за контрол по ЗЕС като средство за покриване недостига на средства на комисията, като конкретния размер се определя от годишните брутни приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, с предвидените в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС преобразувания. Обсъден е доводът на касатора за отсъствие на приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги и правилно е приет за неоснователен. В мотивите е прието, че приходите на касатора са от реклама, която е аудио-визуално търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслуга, като вид медийна услуга по чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗРТ. Обоснован е изводът, че тази медийна услуга се предоставя чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на ЗЕС по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗРТ, според които медийна услуга/радиоуслуга се предава чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на ЗЕС, а по т. 2 медийна услуга е аудио-визуално търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслуга по т. 1. При липса на спор по размера на таксата тричленният състав на ВАС е приел, че актът е законосъобразен. Правните изводи на тричленния състав на ВАС са правилни. Лаконичните мотиви в решението не са опорочили правилните крайни изводи на съда, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на съдебното решение. Чл. 141, ал. 1 от ЗЕС предвижда определяне на административната годишна такса за контрол върху брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен ДДС след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. Цитираната норма не изключва приходите, получени от касатора по договорите за излъчване на реклами при определяне на основата за административната годишна такса за контрол. По издадените разрешителни за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали, приложени по делото, е разрешено на касатора да изгради радиопредавателни станции в посочените в приложение І към договорите населени места. Задължението за заплащане на административна годишна такса за контрол е вписано в приложение II към всяко от издадени разрешителни за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали. Изграждането на предвидените в приложение І към договорите съоръжения за радиоразпръскване по § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС представляват електронни съобщителни мрежи – съвкупност от преносни съоръжения, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване. Излъчването на рекламни съобщения по електронни съобщителни мрежи представлява електронна съобщителна услуга по § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС, тъй като включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, осъществени чрез мрежи за радиоразпръскване. Позоваването на касатора на изключението в § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС –"без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него" и на чл. 2 от ЗЕС, за да поддържа, че излъчването на рекламните съобщения не представлява електронна съобщителна услуга е неоснователно. Съгласно § 1, т. 50 от ДР на ЗЕС предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги е всяко лице, което осъществява по търговски начин електронни съобщения при условията на този закон. Рекламните съобщения се излъчват и пренасят чрез електронна съобщителна мрежа и по определението в § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС този пренос на сигнали представлява електронна съобщителна услуга, предоставяна от касатора като част от излъчваните от него съобразно дадените му разрешения телевизионни програми. В този смисъл са влезлите в сила решения № 10736/4.09.2018 г. по адм. д. № 7952/2017 г. и решение № 2141/14.02.2019 г. по адм. д. № 10120/2017 г., двете на III отделение на Върховния административен съд. От факта, че приходите от реклами не са осчетоводени като приход от електронни съобщителни услуги от касатора, предвид заключението на вещото лице, не следва, че не са получени приходи от електронни съобщителни услуги, каквито са осъществени с разпространението на рекламните съобщения. В § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС като електронни съобщителни услуги са определени възмездно предоставяните услуги по пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи. Изключението –"без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него" се отнася за услуги, които не са свързани с пренос на сигнали по електронна съобщителна мрежа и не обхващат случаите на излъчване на рекламни съобщения като част от излъчваните програми. По чл. 141, ал. 1 от ЗЕС административната годишна такса за контрол се определя до 1, 2 % от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В така описаният механизъм за определяне размерът на годината такса за контрол не е предвидено приспадане на приходите на касатора за разпространение на рекламни търговски съобщения, поради което неоснователно се поддържа, че разпространението им не съставлява електронна съобщителна услуга.